Какво е общото между Куприн и шайката видни писатели Набоков, Толстой, Чехов и Киплинг? Ето това: Владимир Набоков нарича Куприн „руският Киплинг“ заради историите му за пътешественици-изследователи, а Толстой пък го провъзгласява за достоен приемник на Чехов.
И наистина в началото на томчето почти неизменно тъжните му разкази създават някакво чеховско впечатление, но при повече внимаване и доста се различават. Не са толкова кратки, в тях има повече размишления, повече вътрешни диалози на различните герои. И тези размисли, макар и много вярни и автентични, понякога носят отпечатък на нещо писано усърдно, с много хвърлени усилия, и им се губи лекотата и натуралността на Чехов, който е разбираем от първи прочит и от всички. И още един грях има, който го различава от Чехов – понякога се изкушава и пише весело.;)
Като цяло обича истории за подигравка, разминаване и недоразумения, защото те са в пъти по-често срещани от тези, в които търсещите намират, старателните успяват, борещите се побеждават. Разказите му започват оптимистично и много красиво, което автоматично поражда подозрения и тягостно чувство за някаква предстояща, нелепа, но и неизбежна беда.
А „Свята лъжа“ е името само на един от разказите в сборника, който лично аз не препоръчвам като най-представителен. По-добре е да се започне с „Молох“, „Армейски прапоршчик“, „Изумруд“, „Белият пудел“, „Барбос и Жулка“ и въобще всички за кучета, коне, лов, селски дворове, всички, в които главни действащи лица са животни.
Кратък злоб(однев)ен цитат:
„Вестниците – казваше той – не са духовна храна, ами ей така, мръсна пяна на живота-бульон, която изгребват и изхвърлят.
... А случи ли се нещо изключително важно, все ще срещнеш някого и той ще ти разкаже.“
п.п.
Препоръчвам на всички, които имат възражения към услугите на СКГТ да прочетат разказа „В трамвая“, писан през 1910г. Ако не го издават годината и автора, никога няма да познаете, че не се разказва за 2008г. Което ме подсеща – ЧНГ на всички посетители, които се явяват и почитатели на книжнината!:)
Като цяло обича истории за подигравка, разминаване и недоразумения, защото те са в пъти по-често срещани от тези, в които търсещите намират, старателните успяват, борещите се побеждават. Разказите му започват оптимистично и много красиво, което автоматично поражда подозрения и тягостно чувство за някаква предстояща, нелепа, но и неизбежна беда.
А „Свята лъжа“ е името само на един от разказите в сборника, който лично аз не препоръчвам като най-представителен. По-добре е да се започне с „Молох“, „Армейски прапоршчик“, „Изумруд“, „Белият пудел“, „Барбос и Жулка“ и въобще всички за кучета, коне, лов, селски дворове, всички, в които главни действащи лица са животни.
Кратък злоб(однев)ен цитат:
„Вестниците – казваше той – не са духовна храна, ами ей така, мръсна пяна на живота-бульон, която изгребват и изхвърлят.
... А случи ли се нещо изключително важно, все ще срещнеш някого и той ще ти разкаже.“
п.п.
Препоръчвам на всички, които имат възражения към услугите на СКГТ да прочетат разказа „В трамвая“, писан през 1910г. Ако не го издават годината и автора, никога няма да познаете, че не се разказва за 2008г. Което ме подсеща – ЧНГ на всички посетители, които се явяват и почитатели на книжнината!:)
4 коментара:
Как лесно се пише за хубава книга!
(от почитателите на "Kон и хрътка":)
Шш, тва с такава небрежност да хвърляш Чехов, Толстой и други тежки думи. Критик, бате, критик :)
Иначе, бива :)
Благодаря ви за милите похвали! Ако правилно съм схванал...:)
А те всъщност трябва да са за Куприн, защото наистина много приятно пише.
И още нещо, ударението на фамилията му е върху и-то. Не че е кой знае колко важно, ама за мен беше ново.:)
"Суламит","Реката на живота" са едни от хубавите му произведения. И като всеки оригинален автор Куприн не подлежи на сравнение.
Публикуване на коментар