Разкошен роман. Старомоден, но с говор, картина и действие. Започнах да чета книгата през зимата, когато вървеше филмът по телевизията. Завърших я за трети март. Няколко впечатления извън фактологията на Освобождението:"Вятърът съвсем бе измел небето, клоните на ореха неподвижно светлееха." Може би ще се хареса само на хората, които са живели по ветровити места, склонни да оценят временното затишие, или са поглеждали нощно време през прозореца към ореха пред къщата. :)
"...нейната камериерка Дилайла, суха и грозна като смъртта шотландка, оставена й в наследство от втория й мъж." Не е ли на висотата на "обрамчената с телена рамка тафтена козирка на старата госпожица Мишоно, която би отблъснала дори ангела на милосърдието"? Към края авторът сам споменава Балзак.
"Майката на Андреа цепеше подпалки, а малкият Славейко й помагаше да ги събира." - без съмнения върху историческата достоверност. :)
"С непохватна бързина тя облече пътническия си костюм, натъпка в чантата малко бельо, пешкир, две-три скъпоценности, които можеха да им послужат, сложи дневничето си, майчината снимка, неговото писмо, отвори внимателно прозореца и погледна." Намират се и от онези художествени пресъздавания и реплики, запазени за любовните романи. "О, Андреа!"
Андреа е пияница, скандалджия и женкар. Учител по професия, по призвание - авантюрист. В следствие се оказва пътешественик, революционер и освободител. Той е най-малкият от тримата братя Будинови. Най-големият - Климент - е завършил медицина в Петербург, отдаден на професията (вади заседнали кокали от гърла без заплащане), а в свободното време агент на руското разузнаване. Средният брат Коста помага в търговията на баща си, гледа си семейството ("Защо не спиш, Славейче?") и приспива детето с приказки за Крали Марко.
Тримата, техните роднини, приятели и врагове са така събирателно типизирани, че могат да се поместят в програмата по литература за първи срок на десетокласници. Оценка отличен шест. Продължение за любознателните:
- Лекар от чужбина - "Търновската царица", Емилиян Станев
- Житейският избор на двайсет годишните - "На завой", Димитър Талев
- Стари софийски места и сгради - "Тристахилядна София и аз между двете войни", Драган Тенев
7 коментара:
“Разкошен роман. Старомоден, но с говор, картина и действие” – Цонко, много хубаво си го казал:-)
Присъединявам се към твоите думи:) - „Пътя към София” е интригуваща, завладяваща книга:)
Благодаря и за финалните заглавия – звучат любопитно:)
Горан
www.goran.blog.bg
Не четеш внимателно, този път не съм аз.;)
А иначе книгата е много на място, нали имаше наскоро чествания на 130 години от събитията.
Опс, сори, за бой съм – моля за извинение.
Lindyhopper, чудесен пост.:-)
Горан
Старах се, иначе щеше да е още по-зле. Ако се интересуваш от финалните заглавия, първите две са у нас в коридора:).
Lindyhopper:-)))
Само така - Любопитен съм да прочета следващия ти старателен разказ;-)
Любопитен съм да прочета книжката на Драган Танев - ще ви питам като се видим:-)
Здравейте, прочетох книгата и както се и очакваше много ми хареса, наистина спираща дъха на моменти, изключителна. Искам и приятелят ми, който е руснак, да я прочете, та да Ви попитам дали знаете да е преведена на някакъв език, руски, английски, френски ?
Здравейте,
за съжаление не успях да открия никакъв превод. Дано вие се справите по-добре от мен. Успех, книгата наистина си заслужава!:)
Публикуване на коментар