понеделник, април 07, 2008

Космосът да ти е на помощ, Александър - Иван Мариновски

Това не е обикновен роман, това е написан Quake. Къси и бързи сюжетни линийки, които се развиват светкавично като в разказ и после угасват, футуристични оръжия, скоци, премятания, жертви от нашите на купове и една далечна загадка. Веднага е ясно кои са добрите и кои – лошите, само че играта започва със 100 от място, все едно си влязъл в салона по средата на прожекцията. А аз така най-много обичам. Не ми е приятно всичко да ми се сервира сдъвкано и полусмляно, постепенно и на час по лъжичка, искам и аз да се преборя за малко начална информация. А още по-хубавото, т.е. предизвикателството е, че при започването на играта лошите започват с предимство, тяхната база е вече развита. И ние трябва да се учим на нови умения, оръжия и как да нападаме, докато се браним неуспешно.
Книгата е ужасно силна, момчешка, мъжка. Толкова е концентрирана, че направо е грехота да се говори за нея или коментира, защото така само се пропускат толкова много неща.
После ще реша дали все пак да напиша нещо за сюжета.
През цялото време така и не повярвах, че авторът е българин.
За мен книгата си остава загадка и искам още.

***

… но се свързваха редовно, за да се видят и чуят веднъж в годината, което и двамата намираха за доста често, тъй като приятелството е татуировка на душите, а не на честите срещи.

***

- Голямо е разстоянието – казах.

- Малко е спрямо желанието ми да улуча.

***

“Александър, ще имаме дете.”

През следващия час направих не знам си колко опита да се свържа с Мартина, да и кажа, че аз…, че тя…, че ние…

И напразно, вероятно всички бащи в началото заекват.

***

Беше от типа на грубите мъжкари, но с нежни, прилепнали назад уши, липсваше спойка между загара по кожата му и синьо-сивите очи, ръцете – силни, пръстите – подсказващи точност и при стрелба, и при броене на банкноти.

***

Когато човек разчита само на случайността, той в никакъв случай не е случаен човек, о, не, той е най-малкото ловец на добри случаи.

***

Все пак съдбата много обича веселите деца.


27 коментара:

Облачето каза...

А какво влагаш в определението "момчешка, мъжка книга"? Май не веднъж съм го чела в твои статийки, та се зачудих и реших да попитам.;-)
Може би искаш да кажеш, че това е книга тип "пата-кюта"? И може би една момичешка книга би била тип "цуни-гуни"? :-P

Цонко каза...

Очаквах някой да попита още предишния път.:) Получава се така да увисне някоя непонятна фраза, когато съм много силно впечатлен, а не ми стигат думи.

С това се опитвам да изразя повече някакво емоционално състояние или тип разсъждения, а не тип действие. Рамбо и Бриджит Джоунс например говорят сами достатъчно за каква публика са ориентирани, така че не се налага и аз да обяснявам кой е от Марс и кой от Венера.

На мен ми е по-интересно кой как мисли и в резултат от тези разсъждения какви действия ще последват. (Съвсем в този дух ще е следващата книга, чиято корица ще се появи в блога - "Вариант 13" от Ричард Морган.)

Конкретно в "Космоса..." имаше много приключенски ситуации, условно без никакви жени наоколо, напечени ситуации, в които младежът-герой светкавично взима доста трудни решения, влияейки се от неща като себеотрицание, смелост, жертвоготовност, адекватни реакции в среда, която се мени за секунди, трезв разсъдък, когато всичко се сгромолясва. А по същото време взима и абсурдно глупави решения като да измъкнеш приятел от строго охраняван затвор при шанс за успех под 5%, но го правиш защото приятелят ЗНАЕ, че ще дойдеш без да си му казал, и точно затова през цялото време ти се обажда, за да те бъзика, че са го преместили, че няма да ти каже на кой етаж е, че не знае нищо за охраната. Когато вършиш поредица от нелогични и вредящи ти неща, само защото си обещал, а дадената дума за някои хора все още е най-обвързващата форма на договор. Без адвокати, нотариуси, свидетели и писане. Просто дума или дори намигване, усещане, че не можеш другояче, защото "и приятелят има същата татуировка на душата си като твоята".:)

Абе какво ли се опитвам да го обяснявам, като не ми се удава.:) Прочети "Трима другари" на Ремарк и ще разбереш. Тя е химн на мъжкото другарство.:)

Облачето каза...

Хм... Просиш си дискусия на тема мъжки шовинизъм vs. феминизъм? Не си познал! Аз по отношение на тези две теми/виждания/идеи съм като онзи от вица дето казал "мразя негрите и расистите" ;-)

Цонко каза...

Оставяш ме леко озадачен.
Винаги съм готов за спор, но да предупредя, че споря само за неща, за които съм 100% убеден и сигурен.:)
Освен това не разбрах как в изящния ни диалог се наместиха и някакви недомислици като шовинизъм и феминизъм. Остави ги на плебса, забелязал съм, че много им се радват...:)

Облачето каза...

Уф, радват се е много слабо казано! Що хартия има унищожена за разтягане на локуми на тези теми...
В седмицата на гората да изпратим горещите си благодарности за това, че ни е даден Интернета, та да може народа да дращи на воля, без да причиняват страдание на горските живинки! ;-)
Колкото до това как стигнахме до недомислици... Май по-добре да не обяснявам нишката на мислите си, защото, както и ти каза, каква полза да обсъждаме неща, които не поддържаме на 100%? ;-)

almaak каза...

тюх, тъкмо взе да става интересно и облачето се оттегли в кьошето ;-)

nousha каза...

Чела съм книгата още преди мнооого години и оттогава ми е много любима. Обаче не съм си я препрочитала скоро, та не мога да се сетя - това не беше ли само първа част? Помня, че се изтрепах да търся и така и не намерих втора част на любима книга, не знам защо съм с убеждението, че е тази?

Анонимен каза...

Гледай сега, седя значи, над час и търся. Търся, собствено, фрази и реплики като твоите. Защото такива фрази извадени от контекстта говорят много за хората, които са го направили. И си викам, сега ще надзърнем зад маскарада на стария. Обаче, имам проблем с книгата - искам да я препиша цялата.

Разбираш ли, искам да отделя внимание за всяко изречение, всичко е близко и познато, скъпо.

Нещо се отплесвам, така че най-добре да приклювам.

***

Ние сме връстници с риска, казваше не с ирония, а с опасна убеденост...

Тичах отпред, значи мен трябваше да улучат, тогава защо падна, защо падна с оная тишина в тялото си, която настъпва, когато отшуми и последната крачка на живота?


A

ПП. Наистина значи нещо за мен. Сега би трябвало да знаеш много за моя милост :j

ППП. Не обръщай внимание плс на щампования надпис на първата страница, не успях да намеря друга. Надявам се да не ти пречи.

Анонимен каза...

Брех, друг коментар, Нуще, що не спиш :)

Втора книга ЦЯЛА няма. Мариновски я е започнал, но не е довършена. Според спомените от времето, когато бях старо куче в клубовете по фантастика, помня, че има започната втора, но недовършена част.

Едно време, преди много, много години си мечтаех как ще я откупя, само и само за да я прочета :)

А

Цонко каза...

@нушата
Както правилно и навреме е отбелязал А, точно това е книгата без продължение. На последната страница пише "край на книга първа", но втора така и не се е появила. Което за мен е доста по-голяма тръпка, отколкото ако имаше претупано или разводнено продължение.


Това с безбрежността на цитатите и на мен ми беше проблем.:)
Твоите ги прочетох по четири пъти, за да не изпусна някой нюанс, но може би асоциативното ми мозъче изкара прекалено много възможни такива, та ще се наложи прецизиране на живо.

Разбира се, че обърнах внимание на щампования надпис. Обърнах и на това, че имаше много страници, които аз разгръщах за пръв път. Личеше от ефекта на срастване на ръбовете на страниците след намесата на книговезкия нож.

Удивителна книга. Много може да причини, ако попадне в подходяща почва.

Благодаря ти за Космоса, А!

Анонимен каза...

Леле каква дискусия сте заформили за тази книга?!

Зарибяващо е - сигурно наистина е чудесно четиво:-)

Любопитното е, че докато четях и сега докато пиша незнам защо но се сетих за един от поредиците комикси в старата Дъга.

Там имаще една удивителна космична история с героии, кораби, бластери и всико останало:-)
(Дали комикса от Дъгата има нещо общо с нигата Мариновски?)

Горан
www.goran.blog.bg

Анонимен каза...

ЕЛО.. ЕЛО... ЕЛО - прозвуча бойния вик.

Даниел, Тахатунга, капитан Сташевски. Няма такъв комикс, просто няма! А колко бой съм отнесъм в битките измежду момчетата кой герой за кого да бъде...

Помниш ли когато Даниел таранира крайцера, или когато Тахатунга се сби с шестима по време на карнавала. А когато Сташевски остана сам при батареята на астероида, самоубийствено посрещайки нападението...

Горки, имаш бира за събудения спомен :)

А

Анонимен каза...

Zdrasti A:-)

Така като гледам май аз ще трябва да черпя бирата:-)

Да, прав си комикса в "Дъгата" наистина бе за екип на ЕЛО:-)
(А., като каза "ЕЛО" доста неща ми изплуваха в главата):-)

ЕЛО бяха нещо като космически полицаии, комикса разказваше за един техен легендарен екип предвождан от знаменит капитан и верните му замесници (ако не се лъжа двама мъже и една жена). Сещам се и как изглеждаше крайцера за взривяването на, които говориш и още някоя и друга картина, но за жалост повечето неща ми се губят.

Горан

almaak каза...

За какви бири чувам!? Кощунство! Не знаете ли, че рейнджърите от Конфедерацията не пият алкохол. Я бързо по един "Звезден прах"!

пп. Като оставим на страна пиячката, най-впечатляващо им беше бойното изкуство, с онези отразяващите неща по ръцете и краката, ако се сещате ;-)

Анонимен каза...

@Горан Жена нямаше, моля, моля :)

@Алмаак Нарича се "бойно изкуство на Зоргите" и с него се сражаваха срещу Джейгър Зур и пиратите му. Самото изкуство го научиха към средата на поредицата, когато загубиха капитана на онази астероидна батарея, за която казах по рано. Спасителната му капсула попадна на планета, където един старец (последния от Зоргите) го обучи, а последния предател обучи пиратите на Зур... ех, спомени, спомени :)

А

Анонимен каза...

Almaak:-)

И „звезден прах” ще пием и вино тоже, аз само от ракията, водката и джина се отказвам:-)

За бойното изкуство страхотна работа им вършеше - що злодеи наказаха с него:-)
Страхотен комикс беше, жалкото е, че са ми останали само няколко броя от Дъгите иначе бих го препрочел, но, ц, няма

Горан

Анонимен каза...

Здрати А.:-)

Казваш, няма девойка – кофти – трябва да добавят:-)
За сметка на това ти май наистина си много запален по комикса:-) – та по този повод доста се изкушавам да те помоля за едно добро дело, да снимаш някоя и друг брой от „Дъгите” и да ги качиш на някое фтп сърварче:-) (обзалагам се, че имаш повечето) Какво ще кажеш?

Другото което исках да попитам е – знаеш ли дали освен комикс няма и книга?
..................
А сега специално за автора на блога, двамата А.:-) и всички останали, бързам да кажа:
Честит Ви 12 април - http://goran.blog.bg/viewpost.php?id=182490

Горан

nousha каза...

Не искам да съм "офф-топик", но да кажа за Дъгите - аз ги имам всичките и то години се каня да ги сканирам и кача някъде. Нямам толкова голям скенер (помните нестандартния им размер) и сканирането с моя ще е ужасно бавно, един непознат ми беше писал, че има, но е от Варна, изобщо, засега пречките са технически. Ако някой има решение, ще се радвам да измислим нещо. Иначе все ми се струва, че по-подходящата напитка за Амбър е "Череп в мъглявина" ;)

Анонимен каза...

Нуше, мисля, че мога да измисля нещо за голям скенер, или най-малкото да питам разни хора за това, идеята с дъгите е чудесна.

Но иначе, аз, собствено, не мога да разбера защо така ме приемате така негативно. Не че ще отказа "черепа" де :)

А

Анонимен каза...

Nousha:-))) - Това се казва хъс:-) – изпращам ти много усмивки и голяма прегръдка за доброто ти хрумване:-)

Nousha, aко качиш дори част от Дъгите в И-нет ще направиш едно истински благородно дело.:-)

За сканирането, настина ще бъде трудно (имам доста опит в тази насока), доста по-лесно е списанието да се снима с цифров фотоапарат на макро режим. Ако разположиш Дъгата на удобна маса (или статив) при подходящо осветление (без светкавица) за по малко от час може да снимат три Дъги:-) После съвсем малко корекции във Фотошоп и готово.

Nousha, ко то остане време и решиш да реализираш идеята и имаш нужда от помощ за снимането или Фотошопа, подай сигнал – с радост ще се включа в това добро дело:-) (Можеш да ми пишеш на e-mail: o_r_i_o_n_orion@abv.bg)

Горан

NikolaiK каза...

dyga

http://zamunda.net/details.php?id=153170&hit=1

alvin каза...

Купих си я за левче в събота.
Ще я чета при първа възможност :)

Стоян каза...

Изключително добро капиталовложение. Какво друго да ти кажа, освен: Космосът да ти е на помощ!:)

Orehovka каза...

Почти 100% безсмилен коментар от моята вишка, три години след оригиналната публикация, но явно този блог разбуди позадрямал спамър - жена имаше! Но тя не беше член на ЕЛО - това беше Аелита, бившето гадже на Джейгър Зур, ако си спомняте, която беше решила да го спаси и промени (като помага на ЕЛО-сите; и преди да кажете нещо за женската логика, имайте предвид, че сценаристът беше мъж ;) ). Всички броеве на "ДЪГА" вече са дигитализирани и качени на няколко места: като се почне от razkazivkartinki.com/ и се стигне до zamunda.net.

Стоян каза...

Усмивки от старите ленти... Важното е да има щастие даром за всички.:)

alex каза...

Привет на всички!
Изключително ми е приятно да срещна и други които харесват изкуството на дядо ми. До скоро си мислех, че само аз намирам смисъл в написаното, уви съм приятно изненадан! Истината за тези които се питат е, че втора книга има, и то довършена, но никога не е издавана. Някой ден, може би, ще се потърси и ще види бял свят, но във днешното забързано всекидневие хората все по-малко намират време за изкуство, каквото и да било то. Който е харесал първата част не ще остане разочарован от продължението, което крие безброй опасности ;)
Ако някой има интерес да напише книгата във интернет може да ми пише : aamj@abv.bg
Космосът да ви е на помощ, приятели!

Orehovka каза...

Алекс, ако имаш права над книгата на дядо си и искаш да я видиш обнародвана, можеш да пробваш да я издадеш както класически, така и електронно, не е нужно да разпространяваш текста апокрифно. ;) Доколкото си спомням първата част беше издадена в тираж 100 хил. или 150 хил. броя (и това вероятно за още 50 години ще остане последната българска книга с такова издание). Тогава хората все още имаха пари за книги, единият милион емигранти още се ориентираше от място, а и четенето минаваше за престижно занимание. Така че дори само една трета от този тираж да е била продадена, това са ти твърдо едно 30-50 хиляди души, които вероятно биха проявили интерес и към втората част.