Още една от онези книги, за които се заричаме: “Ето това трябва задължително да се изучава в училище!” В горните класове, разбира се.
Amber спомена веднъж, че хората не били единни и спорели дали книгата е утопия или антиутопия. Аз не съм бил личен свидетел на всички промени в човешките общества по земята откакто е написана книгата (1932), но ми се струва, че сега е особено актуална за европо-американската младеж. (Да, Тошко, настигнахме ги американците. Вече и България е в клуба на богатите.) Обаче вече няма нищо фантастично в романа и той не предизвиква, не дразни и от него не боли. Само би събудил недоумение у читателите си, както главният герой буди само присмех и неразбиране у съвременниците си. А това ме провокира и дразни мен, защото не ми се ще нито да се боря с ширеща се глупост и безхаберие, нито да си окача въжето и да увисна от фара.
Хубав, внимателен превод. А значимите цитати са ужасно много.
Ако някой се интересува от това за какво се разказва книгата – да ме пита допълнително. Сега ми е леко гадно.
Общите приказки са интелектуално необходимо зло. Не философите, а дърворезбарите и филателистите образуват гръбнака на Обществото.
***
Историята – това са празни приказки.
***
- Опитайте се да си представите какво е означавало да “живееш при семейството си”.
Опитаха се, но очевидно без какъвто и да било успех.
- А знаете ли какво е било това “дом”?
Те поклатиха глави.
***
Ужасно непристойно е да бъдеш все с един и същ мъж.
***
Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки.
***
… да загубят вярата си в щастието като Върховно благо и да започнат да вярват, че целта на живота е някъде отвъд, някъде извън сегашната сфера на човешката дейност; че целта на живота не е поддържането на благополучието, а някакво си издигане и усъвършенствуване на човешкото съзнание, някакво обогатяване на познанието.
***
Едно от основните предназначения на приятеля е да понася (в по-безобидна и символична форма) наказанията, които искаме, но не можем да наложим на враговете си.
***
Щастието е жесток господар – особено щастието на другите.
Ето и едно друго виждане за книгата.
14 коментара:
Ха! Тази книга със сигурност съм я чела! Ама ще да у било преди ПОНЕ 15 години!
Я моля подскажи каква беше историята? Имам смъъътния спомен, че ми хареса, но да се скъсам не мога да се сетя за какво идеше реч...
Разправя се за някакво по-далечно бъдеще на земята, когато всичко ще е организирано много строго и стриктно по конвейрно-производствен принцип. Форд е новият бог, хората се отглеждат в бутилки във фабрики, а майка, баща и други подобни архаизми се смятат за особено цинични думи.
Та във фабриките се отглеждат огромни серии близнаци, които още преди да се родят се специализират според работата, която ще вършат. След "раждането" им следва хипнопедия, която им внушава чрез повторения докато спят най-важните и непоклатими истини от ценностната система на съответната каста.
Оказва се, че е създадено съвършеното консуматорско общество. На децата се внушава, че най-хубавите игри са тези, които изискват много използване на транспортни средства и сложни машини за игра, за да се стимулира производството на такива.
Изобретен е и съвършеният наркотик, който да решава проблемите с природната емоционална нестабилност на хората и тя да не застрашава съвършеното им общество.
Несъгласните са натикани в резервати някъде из дивотията, а всичко останало цъфти и хубавее. Но понякога и сред фабрично отгледаните екземпляри се пръкват и такива, които започват да задават въпроси или да се съмняват в смисъла и ценността на постигнатото съвършенство.
Книгата е антиутопия от гледна точка на читателя и утопия за героите вътре. От самото начало авторът така представя нещата, че да добием неприятно чувство към цялото това съвършенство на новия свят.
Книгата спокойно може да се нарече и киберпънк и то в най-класическия смисъл на понятието. Има си всеобхватна високотехнологична система, има и маргинални типове, които се опитват да се преборят със системата и да я променят/победят/свалят/счупят.
Много актуална, ама наистина много в настоящата епоха на издигането в култ на достъпни дроги и социално стимулиран промискуитет.
Аз също я четох преди време като студент, ама не беше моя. Наскоро я намерих из кашоните с "Галактики" и рекох да си я припомня.:)
"Прекрасният нов свят" e прекрасна книга. Търсих я навремето дълго време и когато я намерих, един ден се затворих вкъщи и четенето й превърнах в ритуал! :)
И аз имам спомен, че съм я чел. Но така като се замисля може да е било някъде по "ПИФ"-овете... Там имаше едно момче Рахан, което много прилича на свежарката от корицата на книгата.
;-)
п.п. антиутопия, проми-нещо-си... май не съм за тука. бягам.
@алмаак
Сакън, недей бе!:)
Иначе външно верно прилича на оня от комикса, ама са си съвсем различни истории.
Много е готина, силно ти я препоръчвам. Би трябвало да я има в онази пенгуинска поредица с евтини книжки с изтекли авторски права.
Цонко, линкът към публикацията в Аз чета е мъртъв, щото мацката си изтри постовете. Да е жива и здрава иначе, но ти махни връзката, да не си цапаш блогчето.
Христос възкресе и поздрави на всички.
Книгата е ок. Голямата част от цитатите също са ок, един е боза, един е диамант.
Нищо не си казал за "пневматичността". Едно време още нямаше порно :")))
А
@A
Едно време нямаше много работи или както са казали поетите на народа:
"Немаше го още „24 часа”
Немаше ни джиесеми, ни Интернет
Азис беше само Васко Педераса"
"Обаче вече няма нищо фантастично в романа и той не предизвиква, не дразни и от него не боли."
Адски съжалявам да го прочета..., адски!
Дошло е времето на междучовешкото консуматорство, на отказът от чувства и взаимоотношения, като жизненоважни за оцеляване?
Да..., дошло е. И точно днес от "Прекрасният нов свят" ме боли страхотно.
@vita
Мен също.
За теб и мен може би книгата още е знак и звучи като аларма, обаче за мнозинството наши съвременници подобно поведение е ежедневие, то е нормата.
А времето на междучовешкото консуматорство бързо ще отмине, може да ми вярваш.:)
Нека ме боли.. там-трака-там-трака.. нека ме боли... оп-са
ДА! на "междучовешкото консуматорство", особено в най-чистата му сексуална форма! :D
A
Щатите застрашително се приближават към този прекрасен нов свят с всеки изминал ден. На децата, които не стоят мирно им се дава Adderall. Възрастните, които са нещтастни гълтат транквиланити и антидепресанти - около десет процента от населението. Новините се цензурират до степента, в която новини няма. Образованието върши една главна роля - да промива мозъци. През 1948 година Хъксли казва, че 15 години след написването на книгата, той става все по-песимистичен. Ако някога е считал, 4е ще бъдат необходими седем века, то сега, имайки предвиде развитието на технологиите (1948!) това общество мове да бъде постигнато в рамките на 100 до 150 години.
Мога само да се поклоня на ясновидеца Хъксли. Не мисля, че биха били необходими повече от 50 години за да видим първите ядра от новят свят. А вие?
@анонимен
Аз да си кажа честно не съм убеден, че нещата са чак толкова зле в Америка. За мен тя е прекалено голяма, да не кажа необятна, и с прекалено диво население, за да може да се подчини на една толкова мащабна утилизация. Може би само това, което виждаме по нашите телевизори, ни кара да вярваме, че Америка се е превърнала в сбъднат кошмар.;)
Но пък те книгите като тази на Хъксли са именно, за да предупреждават и в крайна сметка да не се стига до крайности. Но знае ли човек дали вече книгите имат такъв положителен ефект?:)
Orwell vs. Huxley:
http://www.recombinantrecords.net/docs/2009-05-Amusing-Ourselves-to-Death.html
Публикуване на коментар