неделя, април 20, 2008

Съкровището на Аптор – Самюъл Дилейни

Попълвам си аз малкото останали пролуки в Библиотека “Галактика” и ми попада това – 116-ти номер, дефицитна стока от 1994.
Доста по-приказна от другите негови неща, които съм чел.
И друг път обаче съм срещал нещо подобно (“Кантата за Лейбовиц”) – на планетата цари средновековно мракобесие и хората са държани под контрол от някаква религия, а малкото останали неизтребени ереси говорят за птици, плюещи огън от небето, и железни чудовища в морето. Разрушени стари метрополии, в които никой не стъпва, а уличното осветление продължава да се включва вечер, и огромни територии, където земята е “лоша” и се раждат само мутанти. И други подобни версии на изказването на Айнщайн, че четвъртата световна война ще се води с лъкове и копия. Но за тези неща се досещаме само от намеци, приказки на пияни моряци, “забравени” песни, от които “случайно” се появява някой куплет. “Радио” и “електричество” са непознати думи, най-вероятно свързани с култ към някой бог.

“Да стане пепел зрънцето в ръката,
звездите с песни да разтърсим.
Привет на стройните мъже
и стройните жени.”


На мен лично песните в романите са ми слабост и тяхната липса е една от причините да се дразня от екранизацията на “Властелина”, но това е съвсем отделна тема.:) Тук в разнородния екипаж, нает да иде до вражеския остров, от който няма върнали се, да донесе третия камък от съкровището и да върне пленената дъщеря на върховната жрица, имаше поет! Ама не като ония умопобъркани поети в “Хиперионите” на Дан Симънс, а човек, на когото това му е работата, за това е учил и чиракувал. Той познава повечето стихове и ги цитира на място, тълкува успешно непознатите и на момента може да измисля свои. И така тримата герои – поет, четириръко момче с отрязан език, което може да чете мисли (“какво направи с вас тая пуста радиация”) и един голям бияч с трибуквеното, но достатъчно изразително име Урс, отиват на приключение в страната на чудесата. Там ги чакат само страхотии - зъби, нокти, мечове и радиация, малко загадки и успешен завършек на мисията. Mission completed в последния възможен ден от срока. Със свидни жертви в редиците, за да покажем колко е било опасно. Люк Скайуокър, пардон, поета Гео загуби едната си ръка, а Гандалф, исках да кажа Урс, пропадна в пропастта заедно със злодея-предател, заради един скапан камшик.

Малко повечко познати от други места сцени, стандартни решения на стандартни ситуации. Но поне в такава комбинация не ги бях срещал. В началото на книгата дилейневската загадъчност си личеше и беше приятна, но с недомлъвките трябва да се внимава и не бива да се прекалява. Защото ако и до края на книгата мъглата не се разкара, читателят започва да се чуди защо е карал 190 страници на къси и са му изтекли очите от взиране да не пропусне нещо.

6 коментара:

sol_lam каза...

Ти наред ли си - само песни му липсват на "Властелина" и съвсем ще е за боклука!!! Представата за това какво ще стане, когато Фродо си отвори устата и запее, ме разсмя до сълзи, благодаря!

al каза...

Hold on there, Custer! Count from 10 backwards while rethinking your comment.

p.s. and remember, gentlemen are never rude, only simpletons are!

Цонко каза...

@sol_lam
Съвсем наред!:) А също и Властелина си е наред, ако се абстрахираме от екранизацията.
Властелинът си има доста по-домашна и кротка природа. Епичните битки съвсем не са най-същественото за творбата. А пък песните винаги разкриват много. Също и носните кърпи.:)

almaak каза...

За екранизацията ще споря до кръв! Песните просто нямаше да вървят там. Затова има и филм, и книга. Хау!

Цонко каза...

Виж, вожде, нали знаеш, че винаги сме от един и същ лагер, не се пали.:)
В момента според мен модата е такава, така да се представя фентъзито, че всичко да излиза от типа "меч и магия". А както знаем и двамата, за да бъде фентъзито толкова зарибително, има и други някои елементи, които довнасят приказност.
Не съм казал - йок, изгорете филма на клада - просто лек кусур, който ми прави впечатление. Лично мнение, така да се каже.:)

almaak каза...

уф, уф! ти не си подъл команч вече, ти си дипломат! скланям глава в поклон, Цонко-сама!