неделя, април 20, 2008

Съкровището на Аптор – Самюъл Дилейни

Попълвам си аз малкото останали пролуки в Библиотека “Галактика” и ми попада това – 116-ти номер, дефицитна стока от 1994.
Доста по-приказна от другите негови неща, които съм чел.
И друг път обаче съм срещал нещо подобно (“Кантата за Лейбовиц”) – на планетата цари средновековно мракобесие и хората са държани под контрол от някаква религия, а малкото останали неизтребени ереси говорят за птици, плюещи огън от небето, и железни чудовища в морето. Разрушени стари метрополии, в които никой не стъпва, а уличното осветление продължава да се включва вечер, и огромни територии, където земята е “лоша” и се раждат само мутанти. И други подобни версии на изказването на Айнщайн, че четвъртата световна война ще се води с лъкове и копия. Но за тези неща се досещаме само от намеци, приказки на пияни моряци, “забравени” песни, от които “случайно” се появява някой куплет. “Радио” и “електричество” са непознати думи, най-вероятно свързани с култ към някой бог.

“Да стане пепел зрънцето в ръката,
звездите с песни да разтърсим.
Привет на стройните мъже
и стройните жени.”


На мен лично песните в романите са ми слабост и тяхната липса е една от причините да се дразня от екранизацията на “Властелина”, но това е съвсем отделна тема.:) Тук в разнородния екипаж, нает да иде до вражеския остров, от който няма върнали се, да донесе третия камък от съкровището и да върне пленената дъщеря на върховната жрица, имаше поет! Ама не като ония умопобъркани поети в “Хиперионите” на Дан Симънс, а човек, на когото това му е работата, за това е учил и чиракувал. Той познава повечето стихове и ги цитира на място, тълкува успешно непознатите и на момента може да измисля свои. И така тримата герои – поет, четириръко момче с отрязан език, което може да чете мисли (“какво направи с вас тая пуста радиация”) и един голям бияч с трибуквеното, но достатъчно изразително име Урс, отиват на приключение в страната на чудесата. Там ги чакат само страхотии - зъби, нокти, мечове и радиация, малко загадки и успешен завършек на мисията. Mission completed в последния възможен ден от срока. Със свидни жертви в редиците, за да покажем колко е било опасно. Люк Скайуокър, пардон, поета Гео загуби едната си ръка, а Гандалф, исках да кажа Урс, пропадна в пропастта заедно със злодея-предател, заради един скапан камшик.

Малко повечко познати от други места сцени, стандартни решения на стандартни ситуации. Но поне в такава комбинация не ги бях срещал. В началото на книгата дилейневската загадъчност си личеше и беше приятна, но с недомлъвките трябва да се внимава и не бива да се прекалява. Защото ако и до края на книгата мъглата не се разкара, читателят започва да се чуди защо е карал 190 страници на къси и са му изтекли очите от взиране да не пропусне нещо.

6 коментара:

Анонимен каза...

Ти наред ли си - само песни му липсват на "Властелина" и съвсем ще е за боклука!!! Представата за това какво ще стане, когато Фродо си отвори устата и запее, ме разсмя до сълзи, благодаря!

Анонимен каза...

Hold on there, Custer! Count from 10 backwards while rethinking your comment.

p.s. and remember, gentlemen are never rude, only simpletons are!

Стоян Христов каза...

@sol_lam
Съвсем наред!:) А също и Властелина си е наред, ако се абстрахираме от екранизацията.
Властелинът си има доста по-домашна и кротка природа. Епичните битки съвсем не са най-същественото за творбата. А пък песните винаги разкриват много. Също и носните кърпи.:)

almaak каза...

За екранизацията ще споря до кръв! Песните просто нямаше да вървят там. Затова има и филм, и книга. Хау!

Стоян Христов каза...

Виж, вожде, нали знаеш, че винаги сме от един и същ лагер, не се пали.:)
В момента според мен модата е такава, така да се представя фентъзито, че всичко да излиза от типа "меч и магия". А както знаем и двамата, за да бъде фентъзито толкова зарибително, има и други някои елементи, които довнасят приказност.
Не съм казал - йок, изгорете филма на клада - просто лек кусур, който ми прави впечатление. Лично мнение, така да се каже.:)

almaak каза...

уф, уф! ти не си подъл команч вече, ти си дипломат! скланям глава в поклон, Цонко-сама!