понеделник, август 25, 2008

Фалшивите огледала - Сергей Лукяненко

Общо взето ние сме добри. Просто игрите ни са глупави.
Наскоро по друг повод Алмаак ме укори, че се радвам, когато срещна у някой автор изразени моите собствени мисли и вярвания. А не четем ли всъщност точно заради това?
В “Огледалата” пак има много философски постановки, за които съм си мислил преди и не съм намирал еднозначно решение. А тя всъщност е книга-продължение, но за радост не от онези, които след успеха на оригинала вече нямат какво да кажат. Установих, че Лукяненко е имал идеи в излишък, които не са се побрали в “Лабиринта” и затова се е получила пак много хубава книга. Увлекателна, поставяща въпроси, даваща и някои отговори в здравословното съотношение за всяка неправилна дроб.
Действието естествено пак се развива в Дълбината, но този път си играем с някои нови герои и нови, по-сериозни опасности. Ако условно наречем виртуално оръжие, което убива вашето виртуално “аз”, оръжие от първо поколение. Няма проблем, нали? Ще започнем играта от начало или от последния сейв. Ако под оръжие от второ поколение се разбира такова, което нанася поражения по хардуера, с който влизате в мрежата? Лошо, но прежалимо, ще си спестим от закуските за нов процесор. Ами какво ще кажете тогава за оръжие от трето поколение? Такова, което щом убие героя ти в мрежата, умираш и самият ти. В реалния живот. На живо, еднократно и безвъзвратно. Какво място би станал виртуалният свят? По-близък до реалния може би? Може би ще излезе от детската си възраст, когато там всичко е било позволено и на всеки му се е разминавало безнаказано. Може би ще бъде за негово добро, но ти би ли дръзнал пак да влезеш там?
А в дългия пасаж по-долу пък има още няколко дози обективна истина. Нека несъгласните да ги приемат като специален поздрав от мен. Това е част от моята кампания за отрезвяване на откъсналите се от природата борци на интелектуално-офисния фронт.;)
В Дийптаун редовно ходят към трийсет милиона души. Така да се каже, интелектуалният елит на обществото, каймакът на науката и изкуството. И все пак това е много тънък слой. Ако всички тези хора ненадейно загинат — светът ще изреве от болка, ще потрепери… но ще устои.
Защото все пак светът се крепи на други. На полуграмотните китайци, сглобяващи на конвейер компютри. На пастирите, дето никога в живота си не са виждали същите тези компютри. На строителите, които след работа се прибират в къщи, при жените и децата си. На политиците, за които Дийптаун е просто модна играчка… те и без друго могат да се излежават на хавайските плажове и да дават приеми за стотици хора.
Ние сме само една обособена каста. Сраснала се с измисления си свят и почти забравила за истинския.
Открих и едно друго откровение за мен и много мои познати, само сменете “дълбина” с “интернет”.
Аз мога да изляза от _дълбината_ — във всеки един момент. Просто вече не обичам да го правя.

12 коментара:

Анонимен каза...

Добре! Щом това ти е харесало, може да разгледаш "Чапаев и Пустота" на Пелевин, както и разказа му "Принца от Персия" (ако не се лъжа). Мисля, че идеите, които най-силно са ти допаднали там са разгледани от специфичен ъгъл.

А за цитатът, макар и съдържащ голяма доза истина, е хлъзгав път. Основата може да са китайците, пастири и строители, но да не забравяме, че всяка основа, макар и самодостатъчна сама по себе си, има съвсем друго предазначение, освен собственото си съществуване. Но хайде да не влизаме в изясняване на нюанси с постинги, когато може се свърши на живо :)

А

ПП. Последното изображение на дайверовата стълба, песните, Нике. Респект... Финалните думи са слабички. Милион неща. Кура ми Янко.

Стоян Христов каза...

Чапаев чака ред отдавна, а Принцът го започвах, ама ми дойде малко в повече и го зарязах още в началото.

Наистина има милион неща, за които може да се почуди човек. И са все такива едни нееднозначни, може един път да защитаваш едната страна, а друг път - другата.

Все пак обаче откъм изненади може още да се желае. Просто на моменти загадката идваше леко ... плитка. Даже предпочитам да ме беше разочаровал, ама да не се бях сетил кой е Тъмния дайвър, коя е Нике, кои подвизи ще висят по стените на Храма. Не знам, не знам...

Анонимен каза...

Нема угодия, ей :)

А за подвизите по стените, беше ли предвидил появата на българсия дайвър и неговото дело на ползу роду :D

A

Стоян Христов каза...

Бех, с около 60% сигурност.:)

Анонимен каза...

С риск да отклоня диалога и да прекъсна размислите върху чувството на човеците за собствена значимост ще попитам: абе бро, идеята за пастирите и китайците не влиза ли в противоречие с онова, дето ми го прати да го чета по темата "Подготвяне за бъдещето"?

Иначе по въпроса, който поставящ - ще влизаме ли във виртуалния свят, ако там има опасност да ни убият, моят отговор е: ще влизаме, разбира се, ако там ни чака любимата жена. Тъй, че еволюцията да фане да се скрие с нейните грандомански идеи :-)

Охааа...

Анонимен каза...

Съгласен съм, че ще влизаме. Докато ползите/приключенията/тръпката/удоволствията ги има, ще се влиза, докато рискът не стане необоснователен голям. А ние дори и сега излизаме всеки ден от къщите навън, нали? И то за нема нищо :)

Не очаквах да изтъкнеш такова чудо като "любимата жена".

(Fergie Speaking)
I look up at the star, girls don't fuck as hard

A

Анонимен каза...

сетих се за буля Ниовица. може да не е най-удачния пример.

но пък учителят ми по психология в училище изтъкваше като доказан факт това, че един прегладнял самец, на който съдбата благосклонно е сервирала самка и купа сено в една тепсия, той ще оправи първо самката, пък после ще напълни търбуха ;-)

абе... съчетах ги ;-)

Evolution, Morpheus, evolution! Like the dinosaur.

Анонимен каза...

направете път на хуманитарната помощ ;-)

Зонец?

Стоян Христов каза...

Какво да се прави, все накрая и аз трябва да огрея задушевния ви диалог с лъчезарното си балансирано мнение, както се полага на любезен домакин.:)

Чисто логически, нашия бледолик брат Могъщият бицепс изчерпа темата първо със своето "Докато ползите/приключенията/тръпката/удоволствията ги има, ще се влиза, докато рискът не стане необоснователен голям." и второ с "Не очаквах да изтъкнеш такова чудо като "любимата жена". Реално повече няма какво да се добави.:)

Стилните ви цитати за завършек на мненията много вдигат летвата и задължават, макар изложенията да не изглеждат принципни, а по-скоро от типа "лаф да става". А по стените на храма в Делфи някога пишело "Нищо излишно" и още "Болшинството винаги не е право".

Анонимен каза...

ти подмина първи челен коловоз! шапка ти свалям. монстър!

НО, аз ще изисквам отговор и кълна се, някой ден ще го получа!

муахахахахааха!

Стоян Христов каза...

Силно се надявах да е така, защото аз също не обичам недовършените дебати.:)

Анонимен каза...

Just say when, както казваше Док Холидей! Жалко, че нямам мустак, та да помръдна с него многозначително ;-)