Коя е Капка Касабова и защо това е важно?Родена през 1973 г. в София. През 1990 г. семейството й се премества в Англия, а по-късно в Нова Зеландия. Преди няколко години се връща да живее във Великобритания. Издала е четири стихосбирки, два романа и много пътеписи - все на английски. Тази книга също е издадена на английски и това у нас е неин превод.
Важно е, защото книгата разказва нейната версия за нещата. Гледната точка на един от онези милион българи, които емигрираха през първите години на промените. За които България е било повече името на държавата-мащеха, от която искат да се спасят, и по-малко сбор от няколко милиона себеподобни, родени и осъзнали се на едно и също много специално географско място.
Хареса ми, приятно ми беше да чета огорчението и дори леката злоба, които извираха от страниците й, описващи периода “преди”. За детството на последните комсомолци. Бедните инженери, Младост 3, мизерията, безсилието, срама. Много от гнусотиите на соц-а. Не знам защо, ирационално е, но точно този тон ми хареса. Като да напсуваш в лицето някой, който дълго те дразнил. Ама ей така, юнашката. Не искам да казвам, че това е обективната версия, или че е имало и по-лоши неща, или пък много по-хубави. Това е просто една лична гледна точка за това време и ми хареса как е разказана. Частна обърканост и безпътица, не държавна, не политическа, а на едно момиче, което доста време се е упражнявало да бяга и е предпочитало повече да чувства и по-малко да анализира нещата по принцип. Или поне на мен така ми се стори.
Пътеписната част обаче беше откровено слаба – безинтересна и чужда. За какъв бяс ми е да ходя по музеите, джамиите и черквите на татковината? Какво изобщо могат да ми дадат те? Отчаяно търсеното чувство на принадлежност може би? Рилския манастир ли по-точно, който повече мирише на слънцезащитен крем, отколкото на манастир, или онези гротески Етъра и Копривщица? Че какво българско има в тях въобще? А като видя в добавка и фотоапарати, коли под наем, биволско мляко и смокини в чашка и вече съвсем ми идва в повече. Мерси, но нямам нужда от “такава” България...
Авторката е симпатяга, а книгата... Малко повече горчилка и по-малко удовлетворение ще ви донесе, но е интересна.
Ето тука и едно малко по-друго мнение.;)
14 коментара:
Важна друг път :)
Омръзна ми да чета за емигрантска и мутринска проза. Човек ще си каже, че в България няма нищо друго освен малцинства и емигранти (които в този ред на мисли, ги няма). Докога все ще се пишат неща тип Бай Ганьо и кога ще започнат българските автори да се изявяват като граждани на света, това се чудя. Не може ли да си имаме български разновидности на Тери Пратчет, Анна Гавалда или пък Удхаус? Всички в този преход са се вторачили, като че ли няма нищо друго в живота им... Ама айде да млъквам, че пак ще си навлека гнева на някого :)
P.S. Че какво му е на Етъра? :)
Кое не е важно, че май нещо пропуснах?:)
А иначе си права, тъпо става, когато дойде някой от майната си да ми обяснява на мен, който цял живот съм си бил тук, каква точно е "истинската" България.
Сега по въпроса кога ще си имаме каквото и да е, включително автори, които пишат интересно. Ами когато сами се погрижим, ако трябва и ще пропишем или ще държим връзка с потенциално талантливи (според нас) писатели и ще ги захранваме с идеи и образи, за да могат после да ни ги разкажат в писмена форма. Така де, все някой трябва да поеме ... литературната отговорност.:)
Уточнение за Гавалда. Тя не е гражданка на света, нито на Франция. Живее в и пише за 'режион паризиен', което си е една съвсем отделна вселена.
Братле, няма да коментирам книгата, но пак, евалата за това, че четеш и пишеш с такава страст.
А
ПП. Дали да не вземем една "касетка" с емблематичните хитове Руслан? :)
Вземи. И кажи на другото А. да приготви 'Елит'-а.
Е това се казва загриженост за ближния - никаква милост, щом носи.;)
@А.
Коментара за книгата го разбирам като "Как не те е гнус от такива дивотии просто не знам, ама айде ще те похваля за старанието.".:):)
Истината е, че се появиха много 'емигрантски' романи напоследък.
Още не съм прочел нито един.
@carreraGT
Забравих да кажа за Етъра.:)
Тъжно място. То е било старо и умряло още като са го направили. Изкуствен "парк" на занаятите някъде в гората, където не му е мястото. Поза, която ми намирисва на нафталин и мухъл. На никой от посетителите нищо не му говорят нито методите, нито материалите. И ако се сложи табелка, че това са занаяти от средновековна Белгия напр., никой няма и да разбере разликата. Пък и каква България представят тези ателиета, България от времето, когато изобщо не е имало такава държава?
Не знам, може на другите хора да са им интересни такива музеи, но на мен ми са толкова изкуствени, че няма повече накъде.
Оф, прощавай, много кисело излезе.:)
@алвин
Верно са много емигрантските неща напоследък. Аз като цяло ги отбягвам, но тази се оказа "само месо дома дошло".:) Пък и ми беше донякъде интересна, макар повече да ми се четат нещата на Илия Троянов. Предполагам, че и на него ще му дойде времето.:)
право е Карерчето! пък и А-чо нали рече, че трябва да покоряваме света. що сега тепърва да издребняваме.
и да, какво му е на Етъра - я какво хубаво бяло сладко имаше едно време!
;-)
Аз не рева е Алмаки, но пък наистина се прехласвам по гастербайтерския начин, по който го правиш ти ;)
А
Наистина е любопитно, че именно ти си се захванал да четеш емигрантски роман!
Но пук какви ли работи не чете чоявек в желанието си да разбере другите, а с твоето темпо на четене току виш наистина успеш да перочетеш де що има класици.:-) Ако се расейваш по пътя винаги има надежда да си имаш от тях за по-дълго време:-)
Горан
www.goran.blog.bg
@A
и аз искрено се надявам, че не ревеш. щеше да е малко неадекватно.
но виж това, че не можеш да четеш и пишеш, леко ме притеснява.
:-)
Ти що, да не печелиш Пулицър тази година? Сакън, нидей :)
А
Отричам се от всичко изписано от мен по темата :)
А
Публикуване на коментар