петък, юни 26, 2009

Джак от Сенките – Роджър Зелазни

Има нещо, което изглежда аз не разбирам у Зелазни и затова не мога да го оценя. Като изключим дивата ми еуфория от “Една нощ през самотния октомври”, всичко друго от Зелазни ме е оставяло в неудобно озадачено състояние. Все ми се струва, че историята му е била прореждана през ред, през два и затова не я схващам. Уж е на български, уж чета внимателно, връщам се назад, обаче не става. Нищо не му разбирам! Хващам тук-там някакви идеи, които са ми познати и от други автори-фантасти, забелязвам и някои диалози, които ми харесват за цитиране, пък и други приятни идеи, обаче като цяло все едно е някаква шутска дреха, скърпена от космонавтски скафандър с шушлякова качулка от детско яке, крачоли от мъжки панталон с ръб, шифонена дамска блуза и всичкото препасано с каубойски колан с тока колкото капак на боклуджийски варел от някогашните.

Така объркан съм го хулил друг път, заключавайки, че щом аз не вдявам какво иска да ми каже, значи направо няма какво интересно да сподели или пък не умее да разказва. Което очевидно (“Една нощ през самотния октомври”!!!) изобщо не е така. Много странна работа… Постарах се, наистина положих усилия, хем хората го хвалят и препоръчват, обаче се получава неловко… И затова реших да обявя, че повредата сигурно е в моя телевизор. Амнистия за Зелазни и дълбоки съмнения за прехвалената ми способност да разбирам всичко.

19 коментара:

Анонимен каза...

Много го мислиш Зелазни,
карай го на интуиция;-)

Горан

alvin каза...

остави го тоя амбър бе, не чети Зелазни като не ти прави кеф :) ;)

аз на тоя принцип отцепих Симънс и Брин, примерно

Стоян каза...

Ако го карах на интуиция, толкова много хора щяха да отнасят от мен само псувни, че напрао...

Слушам и оставям. Аз Симънс също го отцепих, изключително тъпо парче. Виж, Брин ми понася, ама и аз съм чел само две ъплифтарски истории все пак.

Анонимен каза...

Симънс? Оня с Хиперионите? Ебах мааму тате...

Считано от днес, започвам да обмисям идеята и аз да пиша за книги. Ще предлагам нов прочит само и единствено на тези книги, които са оплюти от блогкритиката :D

А

Стоян каза...

Голяма, ама наистина голяма пазарна ниша ще имаш.:) И аз обещавам да се грижа редовно и неуморно тя да продължава да расте.:)

С

Анонимен каза...

Към провокатора с буква А.:-)
Сериозно! Идеята да пишеш за книги е страхотна! - Ще бъде интересно.:)

Горан

ntsekov каза...

На мен и Зелазни, и Симънс са ми много близки. И като изключим Една нощ през самотния октомври на първия и Песента на Кали на втория, има много прилики. Но наистина малко трудно се следват, понеже си падат да пишат така, оттук-оттам.

И да не съм чул лоша дума за Симънс, ако можеше Илион/Олимп да продължават завинаги, нямаше да се разсърдя. Виж, за Хиперион - добре, че свърши, но това не в някакъв негативен смисъл, че и тя ми е сред топ ъф дъ топ..

Стоян каза...

@ntsekov
Ок, няма никакъв проблем, повече няма да чуеш дума на съмнение в Дан и Роджър тук. Най-малкото защото очевидно начинът им на писане е различен от това, което разбирам и харесвам.:) А и както казваш, май наистина си приличат...

Поздрави и благодаря за мнението!:)

addicted to life каза...

усещам, че този блог на 5-ти септември има РД. може да се каже годишнина (3).... почти като нашата 30-годишнина таз година, но без нуличката ;)
как мислиш да отпразнуваш блог-birthday?

P.S. извинявам се, че отново съм извън темата.

Стоян каза...

Нямам нищо предвид, но може да се измисли някоя блогърска сбирка. Всички, които четат тук, да се чувстват поканени. Времето и мястото ще го уточним впоследствие.:)

Анонимен каза...

Осигури Ъпсурт и Анелия. Пиене ще си носим сами ;]

A

Анонимен каза...

Твърдо не, ;) аз съм за Шамара и Ивана ...
Мишев

Анонимен каза...

Ти, джингиби, носи пиенето, остави музикалния подбор на истинските професионалисти, хората с вкус и слух :D

A

Анонимен каза...

"Алеята на прокълнатите" и "Конрат", издаван още като "Безсмъртният", са едни от най-четивните романи на Зелазни и биха реабилитирали мнението на много хора за автора. gost

Анонимен каза...

goste, на тез двамцата със сигурност няма да го реабилитира, особено пък с тези две книги.

А

Анонимен каза...

Ако след като са чели "Хрониките на Амбър" и още няколко книги на Зелазни, включително тези двете, и още го смятат за слаб автор, ще отида в банята и ще изпея без свян и срам всеки посочен от теб чалга хит!!!
gost

Анонимен каза...

"Хрониките" не са добър пример за качествена литература от Зелазни. Но Зонеца не прие дори "Господарят на Светлината", което е истинско попадение.

Тъй че най-добре отивай да пееш :)

А

Анонимен каза...

Опитах, но при първият призив: "Погледни ме във очите...", семейството ми каза, че иска да ми види гърба как напускам, ако не млъкна. Така че моите извинения!
Колкото до "Хрониките", не са върха, но е лека за четене и сваля мита, че Зелазни пише разбъркано и неясно.

Георги каза...

От Зелазни, "Господаря на сънищата". Една от най-любимите ми книги по принцип. Още се опитвам да я разбера. Всеки път откривам нещо ново като я чета. Страшна книга!