понеделник, юни 15, 2009

Завръщането на инженер Надин. Случаят Ставрев – Андрей Гуляшки

Ново подобие измислих и този път си мисля, че е по-точно. Андрей Гуляшки пише като Рей Бредбъри! Дори на моменти ми се струва, че като рови из човешката душа, той го прави с по-остър скалпел от Рей, реже по чувствата на читателя една идея по-дълбоко, не го жали толкова. Рей малко сантиментално се отнася по минали неща, които още му витаят из главата и му влияят върху взимането на решения за настоящето. Което не е лошо, но е различно от по-активния в настоящето Андрей, той мисли, мисли, мисли, но накрая и действа.

Но все пак аз чистосърдечно си признавам, че вече от две прочетени книги и съм пристрастен.:)

В тази миниатюрна книжка има две повести. Странни едни такива. Не са криминални, а по-скоро фантастични антиутопии. Почти не дразни, че действието се развива все във времето на победилия в световен мащаб комунизъм, а електрификацията, индустриализацията и роботизацията са на верху. Кибернетични машини пишат художествената литература, по сладкарниците ти сервират роботки, въобще – “предвиждам такъв живот”… И в тази прелестна поредица от благодат трябва задължително да има поне едно голямо “но”. Някакъв голям проблем, от който цялата “хубост” започва да нагарча, който не може да има еднозначно решение, а героите-интелектуалци (инж.-химик и инж.-кибернетик) се мъчат да излязат наясно със себе си и тогава да решат проблема. Бърз растеж на индустрията или екология? Сърдечна животоспасяваща операция при 95% шанс за неуспех или отказ от интервенция и още година гарантиран живот на пациентката? Кое е по-важно, общия ред или малкото лично щастие? Вкъщи при бременната жена или в Нова Каледония на мечтаната цял живот високо доходна работа? Ясно е, че не може и двете едновременно. Или трябва да избереш едното, или да се направи компромис и с двете. Сложни избори, но пък според мен поднесени по увлекателен начин. Рядко ми харесва, когато ситуацията е безизходна и авторът не прави нищо, за да ти помогне да си избереш решение. Описва ти ситуацията, детайлите, драмите, а оттам нататък - оправяй се сам.

Хареса ми, ще чета още от автора.

Шегувам се, разбира се, но и най-повърхностната шегичка е една врата, през която лошото настроение започва да се измита.

2 коментара:

addicted to life каза...

цонко и на мен ми хареса твоята критика. /да те наричам ли вече критик? /
интересно и на мен ми се е случвало да подпадна в подобна ситуация - където изборът е труден, понякога съдбовен, и все пак трябва да направиш компромис и жертваш нещо...
да взема да го прочета това книжле? обичам житейските романи ...
п.с. добре дошъл в клуба на пристрастените ;)

Стоян каза...

Аз отдавна се боря за званието "критик, учител и поет, борец за правда и за ред" (това е цитат от химна на гимназията ми), ама ми се струва, че още ми е рано...:)

Ако не е спешно, мога и аз да ти донеса книжката като се видим някой път, ама честно да ти кажа, предупреждавам да се пазиш от прекалени очаквания. На мен някак ми пасна като настроение и някакви неща, които съм си мислил наскоро, и просто ме уцели в подходящия момент.:)

Мерси, добре заварила.;)