неделя, юни 07, 2009

Убийството на улица “Чехов” – Андрей Гуляшки

Андрей Гуляшки - изискан, точен, откровен, забавен. Интелектуалец със стил. Заприлича ми на Светослав Минков, малко на Павел Вежинов и съвсем леко на Богомил Райнов. На първия - по тънкия хумор, остър интелект и широка обща култура, на втория - по точните описания на познати ми столични квартали и по откровеното си отношение по въпросите за пиенето, пушенето и жените, а на Богомил - хм, май само по нахакано-безпардонното си отношение към околните в стил "Ех, деца...".

Веднага правят впечатление имената на героите. Личи, че е положено усилие да са странни и оригинални. Да внасят смешна нотка още със споменаването си, даже преди да ни е описал що за хора са. Тази предварителна весела нагласа помага да се създаде някаква съзаклятническа атмосфера с читателя, който е наясно със смешката, макар повече никъде да не се повдига въпросът и да не се натяква. В подходящата компания вицовете се разказват само по веднъж и може би не винаги до края.

Тук отново се развихря геният на Авакум Захов, макар и индиректно въвлечен в случая. Следователи и инспектори кроят хилави планове и хипотези, които се оказват безкрайно далече от истината, докато Авакум с един разговор в супермаркета открива правилната следа. И после е свободен да обърне внимание на грамадната си камина, коняка “Преслав”, монографията за траките и снежинките през прозореца.

- Разбирам ви! – кимна повторно Авакум. Между часовници от една марка и от един модел може да се появи предварение или закъснение, изразени в плюс или минус, та какво остава за сърцата на хората! – Той се засмя. – При сърцата на хората се случва предваренията и закъсненията – плюсовете и минусите за време – да се измерват не със секунди и минути – не с часове дори!, - а с цели епохи. Не мислите ли?
***
Трябва да знаете, че всеки се забавлява и развлича според характера си и според това, разбира се, което на по-изискан език се нарича “култура”.

***
Чувствах се замаян, объркан и отчаян като ония нещастни кучета, дето стопаните им ги губят в самия най-оживен център на града.


Ето така бих искал да пиша някой ден.:)

9 коментара:

Анонимен каза...

Иха:-))
Друго си е да си фен на кримките:-)

Много се радвам, че книгата ти е харесала:-)

Горан

Анонимен каза...

Не звучи зле, дявол да го вземе.

А

lindyhopper каза...

Само аз ли се разочаровах от развръзката?

Стоян каза...

@lindy
И аз малко, някак подигравчийско стана да утрепеш професор за 20 стотинки, но пък повече пасваше като за емоционално убийство. Иначе всичките заподозрени бяха едни пресметливи и на никой от тях не вървеше да коли с кухненски нож.

Анонимен каза...

След тоя неприкрит спойлер нема да го четем :0

А

lindyhopper каза...

Пардон за разкритието. На мен ми се стори нагодена историята с близнаците, ако не бъркам с друга книга.

Стоян каза...

@lindy
Бъркаш, тука близнаци няма.

Анонимен каза...

Къде мога да намеря книгата ?

Стоян каза...

тук