Андрей Гуляшки - изискан, точен, откровен, забавен. Интелектуалец със стил. Заприлича ми на Светослав Минков, малко на Павел Вежинов и съвсем леко на Богомил Райнов. На първия - по тънкия хумор, остър интелект и широка обща култура, на втория - по точните описания на познати ми столични квартали и по откровеното си отношение по въпросите за пиенето, пушенето и жените, а на Богомил - хм, май само по нахакано-безпардонното си отношение към околните в стил "Ех, деца...".Веднага правят впечатление имената на героите. Личи, че е положено усилие да са странни и оригинални. Да внасят смешна нотка още със споменаването си, даже преди да ни е описал що за хора са. Тази предварителна весела нагласа помага да се създаде някаква съзаклятническа атмосфера с читателя, който е наясно със смешката, макар повече никъде да не се повдига въпросът и да не се натяква. В подходящата компания вицовете се разказват само по веднъж и може би не винаги до края.
Тук отново се развихря геният на Авакум Захов, макар и индиректно въвлечен в случая. Следователи и инспектори кроят хилави планове и хипотези, които се оказват безкрайно далече от истината, докато Авакум с един разговор в супермаркета открива правилната следа. И после е свободен да обърне внимание на грамадната си камина, коняка “Преслав”, монографията за траките и снежинките през прозореца.
- Разбирам ви! – кимна повторно Авакум. Между часовници от една марка и от един модел може да се появи предварение или закъснение, изразени в плюс или минус, та какво остава за сърцата на хората! – Той се засмя. – При сърцата на хората се случва предваренията и закъсненията – плюсовете и минусите за време – да се измерват не със секунди и минути – не с часове дори!, - а с цели епохи. Не мислите ли?
***
Трябва да знаете, че всеки се забавлява и развлича според характера си и според това, разбира се, което на по-изискан език се нарича “култура”.
***
Чувствах се замаян, объркан и отчаян като ония нещастни кучета, дето стопаните им ги губят в самия най-оживен център на града.
Ето така бих искал да пиша някой ден.:)
11 коментара:
Иха:-))
Друго си е да си фен на кримките:-)
Много се радвам, че книгата ти е харесала:-)
Горан
Не звучи зле, дявол да го вземе.
А
Само аз ли се разочаровах от развръзката?
@lindy
И аз малко, някак подигравчийско стана да утрепеш професор за 20 стотинки, но пък повече пасваше като за емоционално убийство. Иначе всичките заподозрени бяха едни пресметливи и на никой от тях не вървеше да коли с кухненски нож.
След тоя неприкрит спойлер нема да го четем :0
А
Пардон за разкритието. На мен ми се стори нагодена историята с близнаците, ако не бъркам с друга книга.
@lindy
Бъркаш, тука близнаци няма.
Къде мога да намеря книгата ?
тук
Още не съм стигнал до края на книгата (чета я все още), но, честно казано, съм доста разочарован. Това е една от книгите, които трябва да ги четеш, без много-много да се замисляш (дали написаното звучи правдоподобно). Чета я единствено от интерес да стигна по-бързо до развръзката, без да задълбавам в детайлите/съдържанието, защото на много места личи, че е съшита с бели конци. Отделно хуморът, за който стана дума по-горе, ми се струва доста неуместен за такъв тип литература (криминална), още повече, когато има убийство. Сравнете я с който и да е роман/разказ на "класиците" А. Конан-Дойл, А. Кристи, Ж. Сименон или пък съвременни автори като Хенинг Манкел и ще разберете какво имам предвид.
Не съм предубеден, чел съм вече няколко романа от същия автор (А. Гуляшки), като особено много ми хареса "Яков и Дявола" (отскоро го има и в "Читанка"). Не е криминален роман, но пък е доста поучителен и ни кара да се замислим кое настина е важно в живота.
От "кримките" на Гуляшки ми хареса "Случаят в Момчиловци" и „Открадването на Даная“. Докато романът с двамата близнаци, споменати по-горе - мисля, че беше "История с кучета" - и на мен ми се стори съшит с доста бели конци. Например как така единият близнак ще се ориентира безпогрешно в напълно непозната обстановка, действайки под стрес, и то за няколко минути (ставаше дума за откраднати чертежи, доколкото си спомням, от един шкаф или каса в кабинета на директора или главния инженер на някакво предприятие). Както и да е. Въпрос на вкус. Оценявам книгата с 3,5 - максимум 4 от 6, и то, защото ми навява някаква носталгия към стария ми квартал в София. :)
@a_stambolov
Напълно съм съгласен за съшиването и белите конци.:) Романите на Гуляшки съвсем не могат да се мерят с световните звезди от жанра, но си имат някакъв собствен чар, който ако се случи да допадне на вкуса на читателя, може да са окажат приятни четива. Било заради език, хумор, някакъв местен колорит...
Публикуване на коментар