Книгата всъщност е автобиографична. Едно украинско селянче на 15 години става войник и скоро след това е тежко ранен. Боледува от какво ли не. Инвалид, комсомолец, болшевик, на 23 е напълно парализиран, на 25 вече е сляп и с двете очи. Умира на 32. Нещастна, пропиляна може би нахалост младост.
Започва да пише романа напълно сляп. Носят му специални листове с релефни редове, за да може да пише. Така пише половин година няколко глави и помни наизуст всяка дума, защото не вижда написаното и не може да го редактира. Изпраща ръкописа в Москва за одобрение, но той се изгубва по пощата. Започва отначало, но този път диктува на секретарка и така го довършва вече успешно. Няма друго написано и издадено, само тази мъчителна история на краткия му живот.
Интересно ми е дали някой е обръщал внимание на това, че всъщност многото натоварвания всъщност не каляват, а отслабват стоманата. Калява се първия път, след това започват да се натрупват напрежения, дефекти, пукнатини, и ако се продължи в същата посока, стоманата губи всичко, което е спечелила при закаляването и става още по-лоша, отколкото е била в началото. Просто във всичко трябва поне малко разум и мярка. А понякога и повече.
Има сравнително малко неща, които искрено ме възмущават, и които при сегашните си разбирания не бих могъл да оправдая. Едно от тях е небрежно отношение към здравето – собственото и на другите. Ще го кажа по възможно най-прост и разбираем начин: в общия случай не съществува кауза, която да може да стои пред здравето. Първо си здрав и живееш, колкото ти е отредила природата, и след това вече идва всичко друго.
Украйна е много особено място. Много кръстопътища има там, много кръв се е проляла в тия житни поля, много.
Малко ме е яд, че четох книгата. Със сигурност не е от най-блестящите образци на прочутата пропаганда. Мен повече ме отблъсна, отколкото да ме приобщи към червената идея.
Какво харесах:
Съществува ли изобщо мъжество, което да се проявява в най-съвършената си форма?
***
Бавно извади цигарата от устата си, смачка я и тихо каза: - Няма да пуша вече.
***
Пази здравето си... Годините ни дават опит, учението – знание, а всичко това не е, за да гостуваме по лазаретите.
***
Аз едва сега започнах да разбирам, че не съм имал никакво право да се отнасям тъй жестоко към здравето си. Оказа се, че в това няма никакъв героизъм.
Започва да пише романа напълно сляп. Носят му специални листове с релефни редове, за да може да пише. Така пише половин година няколко глави и помни наизуст всяка дума, защото не вижда написаното и не може да го редактира. Изпраща ръкописа в Москва за одобрение, но той се изгубва по пощата. Започва отначало, но този път диктува на секретарка и така го довършва вече успешно. Няма друго написано и издадено, само тази мъчителна история на краткия му живот.
Интересно ми е дали някой е обръщал внимание на това, че всъщност многото натоварвания всъщност не каляват, а отслабват стоманата. Калява се първия път, след това започват да се натрупват напрежения, дефекти, пукнатини, и ако се продължи в същата посока, стоманата губи всичко, което е спечелила при закаляването и става още по-лоша, отколкото е била в началото. Просто във всичко трябва поне малко разум и мярка. А понякога и повече.
Има сравнително малко неща, които искрено ме възмущават, и които при сегашните си разбирания не бих могъл да оправдая. Едно от тях е небрежно отношение към здравето – собственото и на другите. Ще го кажа по възможно най-прост и разбираем начин: в общия случай не съществува кауза, която да може да стои пред здравето. Първо си здрав и живееш, колкото ти е отредила природата, и след това вече идва всичко друго.
Украйна е много особено място. Много кръстопътища има там, много кръв се е проляла в тия житни поля, много.
Малко ме е яд, че четох книгата. Със сигурност не е от най-блестящите образци на прочутата пропаганда. Мен повече ме отблъсна, отколкото да ме приобщи към червената идея.
Какво харесах:
Съществува ли изобщо мъжество, което да се проявява в най-съвършената си форма?
***
Бавно извади цигарата от устата си, смачка я и тихо каза: - Няма да пуша вече.
***
Пази здравето си... Годините ни дават опит, учението – знание, а всичко това не е, за да гостуваме по лазаретите.
***
Аз едва сега започнах да разбирам, че не съм имал никакво право да се отнасям тъй жестоко към здравето си. Оказа се, че в това няма никакъв героизъм.
17 коментара:
Книгите като цяло са слаби в пропагандно отношение, от филмите, примерно, заради техните особености като медия.
Уха! Глей са кво ша напиша. НИЩООООО.
А
ПП. Иначе по книгата, аз все така си я харесвам.
Аз нали съм си впечатлителен, та на всички медии им е лесно с мен.:)
А за книгата като цяло очаквах повече. Но пък в този си вид историята изглежда по-истинска.
Само за протокола, Островски има още един роман "Родени от бурята" пак болшевишка боза и една повест, която или не е успял да довърши, или част от ръкописите са изгубени.
Тя не е на болшевишка тематика - от нея съм чел малкото, което е запазено и ми хареса, за разлика от "стоманените" романи.
Явно човекът е имал талант, но го е пропилял в други занимания.
Колкото до пазенето на здравето, по онова време, включително и до последните години на социализма, като върховен идеал се пропагандираше саможертвата в името на идеята. И много хора искрено са вярвали/вярваха в него.
Здрасти, Божо, и добре дошъл!:)
Според това, което аз прочетох успоредно с книгата, идеята за втория и по идея по-реалистичен роман се е провалила още в зародиш, защото Островски е успял само да го започне. И после си умрял.
За саможертвата. Силно нещо е, безспорно. Но все ми се струва, че жертвайки се един човек може да постигне повече, ако е опитен, здрав, силен и обучен, докато ако се жертва едно младо момче, което се пали от всяка благородна идея... ами какво може да се спечели от неговата жертва?
>"Но все ми се струва, че жертвайки се един човек може да постигне повече, ако е опитен, здрав, силен и обучен, докато ако се жертва едно младо момче, което се пали от всяка благородна идея... ами какво може да се спечели от неговата жертва?"
Така е. Но за комунистите хората са "човешки материал". Робовладелците са си пазали повече робите, защото са плащали за тях, поне в повечето случаи. А при комунистие важи принципът "какво тук значи някаква си личност"
Защо ви е толкова сложно публикуването на каментар? За да могат младите глупаци да публикуват глупостите си, а ние - хората от онова време - да не можем да ви дадем акъл как да запазите България.
Към Анонимен
Здравейте, радвам се, че и хората от "онова" време се справят с предизвикателствата, които е поставил пред тях blogger.com.:) За съжаление не съм в състояние да направя коментарите по-лесни или удобни за писане. Това което ползвам, е стандартна бланка и аз не мога да я променям особено, а само да я попълвам. Постарал съм се да не усложнявам допълнително нещата и премахнах разни допълнителни украшения и затруднения като попълване на дума за проверка и прочее. Мисля, че ако форматът за публикуване на коментари още не Ви е отказал, може да продължите по начина, с който очевидно се справяте - избирате последната опция - Анонимен - и оттам нататък само си пишете каквото решите и после натискате "Публикувайте вашия коментар". В този блог поне няма други пречки и условия от рода на одобряване, редактиране и т.н. И понеже всеки има възможността да се изкаже, не рядко има и глуповати мнения, което не е много страшно.
И последно, ако решите, може в края на мнението си да напишете някакво име, прякор, инициал или каквото си изберете друго, за да знам как да се обръщам, когато Ви отговарям.
И така, заповядайте пак, ако нещо Ви грабне вниманието.:)
Според мен романът е доста силен на моменти - но в крайна сметка ние сме българи - какво разбираме за Украйна и историята й. Те също няма как да оценят писатели като Талев!
За което и време в исторически план, за която и книга или събитие в този аспект, може да се каже и добро и лошо. Зависи от изключително много неща. Важното е да извлечем най-същественото и важно по време на нашето съществуване. Няма лоша книга - има недорасли в съзнанието си читатели.
@Dana
Позволи ми да не се съглася. Има лоши книги и това е съвсем нормално. Тази обаче не е сред тях. Като книга си е ок, просто като пропаганда и исторически събития не ми харесва, което вече си е въпрос на вкус.
Много от коментиралите се изказват от партийни позици и не дават никаква стойностна и реална оценка за книгата. Изказванията за здравето важат за кротушките и за пазарната икономика, а не за епизодите по време на революцийте.
Основното в книгата е поставената цел и твърдостта , решителността и непоколебимостта за преодоляване на трудностите за осъществяването на поставената цел.
Тази книга я четох някъде в прогимназията и - хъхъ, признавам си, доста ми хареса. :} До самия край лирическият герой искаше да "се върне в строя", което всъщност за хората от онова време е било синоним на това да имат смислен, стойностен живот. Политическата окраска на такива книги (говорим все пак за литуратура, за разказване на истории)за мен лично се оказва второстепенна спрямо стремежът да надделееш над съдбата, да се окажеш larger than life.
Но може и аз просто съм си такава - книги, които описват силни личности в сурови житейски обстоятелства, лесно ме въодушевяват, независимо дали става дума за северняците на Джек Лондон или за малолетните престъпници на Макаренко. Явно някои хора винаги сме обречени да хукваме подир моркова, колкото и да се заричаме да сме подозрителни и цинични.
Е, признавам впечатли ме много! Аплодирам прав! Такъв малоумен прочит на книга не бях срещал : най се бил впечатлил и възмутил от нехайното отношение на героя към здравето!:))))Брато, не знам другите ти органи в какво състояние са, ама много си пази мозъка от алцхаймер, че май отсега чука на вратата ти.Не си падаш по абстрактното мислене, идеи и идеали не те вълнуват, ама поне тренирай със судоку, като не ти помагат умните книжки.
Споделям написаното от последния анонимен.
По-малоумен прочит на книга не бях виждал. Язък, че си си загубил времето да се опитваш да я четеш. Не си я прочел въобще. Жалко...
За мое голямо съжаление последните двама прелюбезни титани на мисълта не споделят нищо от това, което те са харесали в книгата, а са се ограничили да ни демонстрират слабо възпитание и култура. А можеше да си поговорим и за книги...
На мен много ми хареса книгата.
Публикуване на коментар