Толкова изящна, толкова лека, толкова премерена!:)
Ерих Кестнер е изключителен майстор на величествен хумор, истински професионалист. Просто не е човешко да се пише толкова добре. Дори добре не е думата, това е... над... то е като да гледаш някакво изумително красиво природно творение и да му се възхищаваш понеже е грандиозно и прекрасно, а човек никога няма да може да го доближи. Човек не, но Ерих Кестнер – да. Този тип е бог, макар да съм сигурен от коя митология.
Ерих Кестнер е изключителен майстор на величествен хумор, истински професионалист. Просто не е човешко да се пише толкова добре. Дори добре не е думата, това е... над... то е като да гледаш някакво изумително красиво природно творение и да му се възхищаваш понеже е грандиозно и прекрасно, а човек никога няма да може да го доближи. Човек не, но Ерих Кестнер – да. Този тип е бог, макар да съм сигурен от коя митология.
Преразказана, историята може да се стори някому изтъкана от плоско недоразумение от шекспиров тип, но всъщност е пълна с всичко необходимо и то в точната мярка. Има си блестящи диалози, твърди и весели характери, лукс и мизерийка, бедняци и милионери. Последните са много важни, защото според автора те били вече (1934г.) на изчезване. След тази застраховка вече никой не би могъл да го обвини в неправдоподобност, просто защото милионерите или наистина са изчезнали, или никой от нас не ги познава лично и отблизо.
Ексцентричен милионер участва анонимно и печели второ място в конкурс за рекламно послание, който конкурс се организира от собствените му заводи. Наградите за първо и второ място са десет дни в луксозен алпийски курорт. Така предрешеният милионер и първенецът (безработен ерген, доктор по рекламно дело) прекарват няколко много весели дни в необичайна и за двамата обстановка. Както виждате, няма нищо чак пък толкова странно, но номерът е, че е така смешно разказано, че ще ви паднат шапките.
Моя много любима книга, която обичам да препрочитам. И преди да я започнете, си сложете някаква шапка, за да има какво да пада.
- Как се проявява новата прислужница?
Госпожа Кункел стана.
- Няма да остарее при нас. Защо ли всъщност тая особа се нарича Изолда?
- Майка й е била пламенна почитателка на Рихард Вагнер - обясни Йохан.
- Какво? - извика икономката. - Значи на всичко отгоре тази Изолда е и извънбрачно дете?
- Нищо подобно. Майка й е била омъжена.
- За Рихард Вагнер ли?
- Но не...
- А защо тогава е поискал детето да бъде кръстено Изолда? Какво му е влизало в работата?
- Рихард Вагнер не е имал дори и понятие за цялата тази история. Така е искала майката на госпожица Изолда.
- И бащата е знаел за това?
- Естествено. И той е обичал Вагнер.
Госпожа Кункел сви пълните си ръце в юмруци.
- С какво ли не съм се примирявала - каза глухо тя. - Но това вече е прекалено!
Още – тук.
10 коментара:
Аз обичам най-много историите за Емил и детективите и т.н. :)
Нави ме!
Имаш ли я? ;)
Златен е просто!:)
Не е моя, но е на толкова близък познат, че все едно е моя, т.е. остава да се наканя да дойда до София.;)
:)@ Алвин & Цонко
Последният ми опит е Панагюрище-Мордор = 45 мин с кола + още 2 часа в задръствания в центъра. Ако срещата е на Църна Маца, бива...
Един учител по математика в ПМГ-то имаше култов лаф - ела ти, че си по-близо :))
П.П. Историите за Емил четох на "стари" години... :) Но нали на акъл от 10 години съм все на 16, та няма проблеми. :)
Не знам защо си спомням съвсем ясно за тромбата...
Любима ми е тази книжка :-)
@ylith
;)
@Таня
Знам, видях, че на едно място си се издала.;) Аз естествено разрових из мрежата да видя кои са феновете на правилната книжка и е странно как толкова малко хора си признават фенщината по нея онлайн.
Любима, пооръфана от четене и неволно почерпена с разни манджи книжка. Пък и... някак си събужда копнежа да прекараш 2 седмици в зимен спортен хотел, в "хубава, слънчева стая с баня и балкон."
@анонимен
Точно!:)
А котки, телешко с фиде, топла тухличка и масажист?;)
Иха, колко веселел и приветлив пост - явно книгата е уникална.:-)
Стояне,
Дай, още някой цитат - плийс?
Горан
@горан
Заповядай:
Преди няколко месеца приятелят ми Роберт и аз отпътувахме за Бамберг, за да видим тамошния конник, Бамбергският конник.
Младата специалистка по история на изкуствата Елфриде беше дала на Роберт да разбере, че ще се омъжи само за човек, който е виждал Бамбергския конник.
Дадох във връзка с това един отличен съвет на моя приятел. Ако го беше взел присърце, щяхме да се отървем по-евтино. Но той се възпротиви. Човек не бивало да бие жена си преди сватбата. Остаряло схващане, както ще признае всеки. Но той държеше на него. Пък и в края на краищата годеницата беше негова, а не моя.
И така, отпътувахме за Бамберг.
(На това място бих искал предварително да уведомя читателя, че през време на нашето отсъствие специалистката по история на изкуствата Елфриде се сгоди за един зъболекар. Впрочем той също не беше виждал Бамбергския конник. В замяна й ударил една хубава плесница. Това нещо, струва ми се, го наричат духовна компенсация. И после Елфриде се обесила на врата му. Такива са жените. Но тогава ние още не знаехме това.)
на път съм да стана пламенен почитател на немската литература ;-)
Публикуване на коментар