четвъртък, февруари 04, 2010

Да направиш пари – Тери Пратчет

Тери е гений. Точка.

Исках да кажа, че макар всичко пак да опира в крайна сметка до чисто физическата крайна цел, но стилът все трябва да значи нещо, не мислиш ли? Нужен е блясък. Нужно е новаторство. Нужна е феноменалност, а не проста функционалност.
***

Лишен съм от каквото и да е чувство за хумор. Изобщо нямам такова. Това е доказано френологично. Имам синдрома на Нихтлахен-Кайнвиц.

***

Олян беше виждал как се издухва и извива стъкло и се възхищаваше на хората които го правеха, както може да се възхищава само някой, чиято единствена дарба беше да извърта думи.

***

Който и да е казал, че не можеш да измамиш честен човек, със сигурност не е бил такъв.

***
Странна работа, как става така че баща разбойник е нещо, за което си траеш, обаче пра-пра-пра-прадядо пират и роботърговец е нещо, с което можеш да се фукаш на чаша портвайн.

***

Той беше изключително добър в делегирането на отговорности. Да, обаче този талант изискваше и хората от другия край на веригата да са добри в това, да им се делегират отговорности. А те не бяха.

***

- “Вестникът” изглежда си мисли, че съм възнамерявал да национализирам Кралската Банка, - сподели Ветинари.

- Да национализирате? – смая се Олян.
- Да я открадна, - преведе Ветинари

***

Като не знаеш какво да правиш, среши си косата и си лъсни обувките. Мъдри слова.

***

Дамата в приемната беше несъмнено фина жена, но понеже работеше за „Вестника”, Олян не се чувстваше в състояние да я признае за пълноправна дама.

***

А след още малко Гладис пристигна с гардероба му. С целия, включително и с вратата, която тя беше хванала под мишница.
***

Тя беше адско изчадие в приблизително човешки облик.
***

…сприхавостта и докачливостта на бръснати маймуни.
***

Кавичките потрепнаха като девойка от добро семейство натъкнала се на умряла мишка.

***

Тя тропаше с крак и настояваше за внимание и заплашваше и оскърбяваше и хич не помагаше, че ги наричаше „добри хора”, защото никой не обича явния лъжец.

***

Защото хората не обичат промените. Но направиш ли промяната достатъчно пъргаво, просто минаваш от един вид нормалност в друга.

***

- Аж шъм Игор, шър. Ние не жадаваме въпроши.
- Така ли? И защо?
- Не жнам, шър. Не шъм питал.

***

Оръжие, което разнасяш без да знаеш да си служиш с него, принадлежи на врага ти.

***

...керван на странстващи счетоводители...
***

Изглеждаха пищни като пудинг със сливи и по-сложни и от джуджешки договор.

***

Хюбърт е икономик. Това е нещо като алхимик, но не води до чак толкова мазало.

***

Мрачни изчадия на Ужаса заиграха параноичното си хоро пред вътрешните очи на Олян.

***

Капитанът беше затворена книга в заключено книгохранилище.

***

„Старите некроманти никога не умират.”

***

Позорът, Безчестието и г-н Калпазанчо го гледаха в лицето, но само последният го облизваше.

***
И се яви мисъл: става дума за ум срещу ум. А оръжие, което той не знае да използва, принадлежи на теб. Притисни го.

***

Хората на г-н Спулс бяха сторили, ами, каквото им беше по силите. Това обикновено е извинителна фраза, означаваща, че резултатът е само една стъпка над посредственото, обаче онова, което беше по техните сили, представляваше лъвски скок над превъзходното.

***
Замажи с приказки, каквото не можеш да уредиш с приказки. Изработи си сам късмета. Заложи на шоуто. Ако се провалиш, гледай да те запомнят как си го превърнал в пикиране.


пп
И отново огромнейши благодарности на дьо Цървул за всеотдайната работа по превода. Хвала!

8 коментара:

Preor каза...

Абсолютно споделям "Тери е гений. Точка."
:-) :-) :-)

Bla каза...

.

alvin каза...

Копираш ми постинга, а? :)

Стоян каза...

не уе, жуст греат миндс тхинк алике;)

lammoth каза...

А най-сетне нещо за Пратчет. И аз съм му поклонник.

Анонимен каза...

прочетете целия блог, доста добър

Стоян каза...

относно тери

трудно е да се пише за пратчет. от една страна са извращенията, на които ни подлагат вузеви, а от друга - това все пак е пратчет, най-хубавото, което може да се каже за него, вече е в книгите му:) затова се отказах да го коментирам и само цитирам:):)

относно блога

мерси, аз също доста си го харесвам, но пак ти се чудя на усилията:)

addicted to life каза...

@alvin
има сходства с твоя пост, признавам!
но малката разлика е, че след поста на Стоян почти съм готова с настървение да зачета въпросната книга на тери. четейки твоя пост той просто звучи съобщително - небето е синьо, там има облаци... малко ми липсва емоция...
сорри
п.с. ами то не си мисли, че аз пиша някакви велики постове...