събота, февруари 27, 2010

Денят на Чакала - Фредерик Форсайт

Беше ми се дочело нещо шпионско и остросюжетно и този роман изскочи някак случайно, а впечатленията ми от него са леко противоречиви. Интересна история и малко странен стил.

Преди не знаех какъв е този Фредерик Форсайт и по незнайни причини си мислех, че е писал семейни драми за английските села от 19ти век. А всъщност той е бил (и още е) от видните репортери на 20ти век и лично е присъствал по много от горещите точки по земното кълбо, за да рапортува кой кого бие.

Това за Чакала му е първият роман и макар да разказва за 1963 е излязъл за пръв път през 1971. (През следващата година печели с него наградата за мистъри „Едгар”.)

Не е особена тайна за какво се разправя в романа. За подготвяното убийство на френския президент през 1963та, което се организира от френска терористична организация, наела за тази важна задача външен човек. Това го има дори на задната корица, интересното е друго – как действа наемникът, как се подготвя, как импровизира, как мисли.

Стилът на писане беше в състояние да ме откаже още в самото начало. Много сух и може би дори досаден, занимаващ читателя с безинтересни подробности. С напредване на действието нещата се пооправиха, но до края Форсайт ми звучеше като някоя „баба Ангелица”.

Сигурно знаете „Чакала” с Брус Уилис и Ричард Гиър. Аз лично съм го гледал няколко пъти и сега ми беше приятно да откривам заемките от книгата. Естествено във филма вече дьо Гол не става за интересна мишена, но пък в Америка има още толкова много други удобни кандидати.

Има и друг Чакал, Карлос, който понастоящем излежава доживотна присъда. Той си е съвсем истински терорист, само че е творил малко по-късно – края на 70те и началото на 80те. За перла в короната му се счита случаят от 1975, когато отвлича 70 души от срещата на министрите на ОПЕК във Виена и безпрепятствено заминава с 40 от тях (в това число 11 министри!) със самолет за Алжир.

Поредната безлична корица на българското издание замених с оригиналната.

За допълване на вдъхновението: Хенри Манчини - The Pink Parthner

7 коментара:

Valkocompany каза...

Фредерик Форсайт пише адски добре
Е не е като Чейс

maruspial каза...

беше ми попаднала една от bookcrossing - превод на немски. замина си по пътя. хич и не я почнах.

sfury каза...

Има и друг едноименен филм по книгата от 73та -

http://www.imdb.com/title/tt0069947/

..доста добър и известен. Иначе колко точно се придържа към нея не знам, защото не съм я чел, но сигурно е по-добре от модерните адаптации. :)

lindyhopper каза...

"Сага за Форсайтови" е трилогия за викторианска Англия от Джон Голзуърди. А Симон дьо Бовоар е жена. Ако имаш други съмнения, питай.;)

Стоян каза...

@sfury
И аз така чух, ама още не съм го гледал. Ще му се пробвам някой път.:)

@lindy
Това е било! Знаех си, че на Форсайтови не им е чиста работата.:)

Анонимен каза...

Филмът от 1973 е добър. А книгата - мисля, че преводът е лош, защото съм чел и други книги на Форсайт и звучат добре.

Анонимен каза...

Стояне,явно нищо не разбираш душа.Чети си любовни романчета и не давай излишното си мнение за един от най-добрите,какъвто е Форсайт