събота, март 06, 2010

Живот назаем – Ерих Мария Ремарк

Много пъти съм се чудил как да изразя това каква слабост ми е Ремарк. Винаги изглежда като нелепо външно подражание, а не като съпричастността на равен с равен. А аз всъщност точно така го чувствам и затова сме виновни по равно.

Най-ненадейно се оказа, че тази книга аз всъщност съм я чел и преди. Изскачаха ми разни познати места, включително цитати, които и досега съм повтарял без да помня вече от коя книга са. Но освен това не си спомнях нищо друго, освен общото настроение.

Отначало си мислех, че книгата е прекалено насилена, неестествена и става само за заклети привърженици. Пълна с въздишките на неразбрани страдалци. Оказа се, че е всъщност е изпипана, или поне втората й половина е.:) Страхотна, майсторски извъртяна развръзка.

Установих, че книгите на Ремарк трябва да се четат за около седмица. Не повече и не по-малко. Трябва време, за да се потопи човек в сантименталната тъга на героите му, но не трябва да се прекалява, защото тогава рискува да стигне до момента на отегчение от цялото това оплакване и метличени небеса.

Странен избор на заглавие, при условие, че оригиналът звучи по-скоро като „Небето няма любимци”. Така си мислех в началото на книгата, леко раздразнен като всеки правоверен фен, който не търпи светотатства с кумира си. От друга страна обаче... живот назаем. Хубаво е да взимаш назаем единствено когато няма да се наложи да връщаш. Ами чудесно! Ако не си ревностен християнин (сигурно 99% от хората по света вече не са) и не вярваш в разни реваншистки форми на живот след смъртта? Тогава защо да не грабиш алчно от живота? Защо? Кога ще ти се наложи да връщаш каквото и да било? Ето това не мога да им го простя на религиите. Странно е...

Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.
***

Автомобилните състезатели се погаждат с колите, както жените с вечерните си рокли – доставят ли им удоволствие, никога не простиват в тях.

***

А търпение трябва да имаш, ако нощем не можеш да спиш. Какво друго да прави тогава човек? Опитвал съм всичко, мила госпожице. Само две неща помагат. Едното е при тебе да има друг човек, затова се и ожених, но жена ми почина отдавна...

- А другото? Да решаваш шахматни задачи.
***

Коравосърдечна, нима съм такава? А може би сега нямам време за деликатни лъжи, които скриват неудобните истини под фалшивата позлата на добрите маниери?

***

- Готови ли сте? – извика той. – Давай! Давай!

- Та ние да не сме чудотворци! – кресна главният механик. – За тридесет секунди и дяволът не може да ви смени гумите!
***

Хуморът представлява бисерът на цивилизованото варварство.

***

Познавам човека, който не желае да си нарежда живота.

***

В наши дни преувеличават значението на думата „щастие”. Имало е епохи, когато това понятие въобще не е било познато.
***

Защо не можем да бъдем през целия си живот тридесетгодишни?

***

Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин...

***

- И нищо не помага, ако някой ти обясни всичко това предварително, нали?

- Абсолютно нищо. Човек трябва сам да го преживее. А иначе винаги ще го измъчва чувството, че е пропуснал най-важното.


Оригиналното заглавие подхожда като че ли повече за началото и за края на книгата. Препоръчва се само на заклетите почитатели на Ремарк, но само след като вече са изчели всичко друго.

Още тук и там.

8 коментара:

CarreraGT каза...

Явно аз не съм му най-ревностния почитател на Ремарк тогава, защото тази книга доста ме измъчи. Даже и затова не съм писала пост в блога си за нея, нямаше да кажа кой знае какви хубави неща и пак всички щяха да ме мразят.

Много ми беше мрачна и пропита с отчаяние. Отделно, че имах съвсем друга нагласа с този болид на корицата, но сюжетът ме свари неподготвена. И като се има предвид, че не можех да спя от неприятни мисли след едно погребение, четенето за още смърт разбираемо не ме накара да се почувствам кой знае колко добре. Шахматните задачки пък никога не са ми били сред любимите занимания :)

Стоян каза...

Наистина не струва, тук-там има по някое хитро изречение, но като цяло е видимо по-слаба от другите му.

А шахматни задачи и аз не обичам, по простата причина, че изобщо не я умея тази игра. Затова и цитатът толкова ми хареса, защото много опростява избора.:)

Защо толкова се опасяваш някой да не си състави не съвсем добро мнение за теб? Дори Реймънд не всички го обичат.;)

CarreraGT каза...

Защото имам северен лунен възел в Телец, което означава, че в този си живот трябва да си изградя собствена ценностна система и да се науча сама да се харесвам, дори и не всички да ме харесват. Както е видно, още не съм си научила уроците :)

А пък ти си написал много подвеждащ пост, аз реших, че буквално си се влюбил в книгата. Колкото до шахмата - мога го от малка, но не ми е приятно да го играя, защото не ми е в природата да нападам хора, без да са ми направили нищо, а само отговарям на атаките. Така обаче не се печели на шах, пък аз не обичам да губя :)

Анонимен каза...

Ако бях опънал 2-3 щях да ти ударя една психоанализа :)

Отделно, някой път като се видим, припомни ми за този пост, ще ти разправям нещо :)

А

ПП. + - + ?
ПП2. Играете ли почивните дни баскет?

Стоян каза...

@A
Удряй де, ти като упорито отказваш да зарадваш фенството си, барем на коментари да се радваме.:) Ще напомня.

Ц, само вторник и четвъртък от обичайния за театрите час 19:30 разиграваме пиесата "Warriors of the night, assemble!".

why? каза...

хммм, странно - от коментари съдя, че книгата е слаба... но пък за сметка на това постинга е убийствено силен, Цонко!!!
отдава ти се да пишеш!

Анонимен каза...

Книгата не е слаба. Различна е. Хората имат навика да не харсват неща, които не разбират. И определено е по-добра от филма.

Стоян каза...

Поне да беше казал нещо по същество, така какво мога да ти отговоря?:)