вторник, март 16, 2010

Лекарство срещу северния вятър – Даниел Глатауер

При толкова препоръки от свои хора, нямаше как и аз да не се пробвам. Стана така обаче, че не успях да се вредя за българската хартиена версия на историята за Еми и Лео, а само за немската аудио такава. Все е нещо, още повече, че актьорите бяха истинско попадение, просто феноменални!:)

Обичам походовите игри и разговорите в чат формат повече от игрите, в които се изискват предимно бързи геймърски пръсти, и разговорите, съставени от монолози. Пък било то и от редуващи се монолози. В чат монологът е невъзможен. При принудително накъсаната форма на общуване винаги имам време да помисля какво да правя или кажа, да чуя другата страна, винаги ме изслушват, няма шанс някой да се пребори с аргументите ми чрез надвикване.

Отдавна има романи, съставени от писма. Съвременните писма обаче много скъсяват дистанцията между кореспондентите и позволяват да се запази и дори развие емоцията на разговора. Не може да очакваш да си в същото емоционално състояние дни или седмици наред докато дойде следващото писмо по хартиената поща, докато при мейл или чат най-същественото нещо е, че репликите се разменят на живо, веднага. Секунда или минута забавяне не е съществена, химията в човешкото тяло не работи чак толкова бързо.:)

Харесах игрите на думи. Някой казва нещо, хващаш се за него, вмъкваш малко по-друг контекст и правиш смешка от собствените му думи. Лека, безобидна, но весела. Няма да се превиваш от смях от нея, но ще ти бъде приятно, че някой отсреща измисля забавления специално за теб. Харесах така характерните за такива разговори остроумия. Каква хубава дума, дори да са остри реплики, разменяни от умни хора.

Веднага личи художествената стойност на тези записани разговори между „госпожа 37ми номер” и „господин професора”. Възрастните хора говорят с по-дълги изречения. Смисъл, облечен в приветлив изказ, украсен със забавни намеци, (само)иронии, учтивост, загриженост. Винаги си говорят на Вие.

Докато бях зает с книгата на няколко пъти я прекъсвах, за да поговоря виртуално с някой реален човек. Не вярвайте безрезервно на никой, който ви каже, че да се усмихваш и да вдигаш наздравица срещу месинджъра на монитора е осъдително и по-нередно от това на маса в ресторант. „Нищо не може да замени живия контакт.” Нима? Винаги и във всяка ситуация? Съмнявам се.:)

Едно малко по-различно, но също много точно мнение за книгата тук.

пп
Забравил съм да кажа, че това е любовен роман между двама, които само си разменят мейли и никога не са се срещали.:)

9 коментара:

CarreraGT каза...

Тази книга е толкова лека, четивна и истинска (разбирай взета от истинския живот), че единствения начин да не я харесаш е:
а) да си мизантроп и да не те интересуват човешките отношения;
б) да се надъхаш, че ще четеш нещо невероятно значимо и философско (такова няма да откриеш);
в) да си решил, че искаш да си наопаки на всички и за оригиналност да оплюваш книгата без значение дали наистина ти е било приятно да я четеш или не;

Радвам се все пак, че ти е харесала. И освен това, искам да кажа, добре че не всички читатели са като теб, иначе книжният пазар в България щеше да фалира :)

Анонимен каза...

От друга страна, единствения начин да кажеш, че харесваш тази книга е:

а) си наистина повърхностна личност, откривайки нещо "истинско" в купищата баналности и тривиалност.

б) не смееш да отвориш очите на хората от горната категория и умно си трайкаш.

в) хванала те е в много кофти (или хубав?) момент и е минала през естествената защита.

Радвам се, че ти се радват. Препоръчвам "1000 транзисторни схеми".

Слънчеви усмивки :)

А

Анонимен каза...

А е гадничък...

CarreraGT каза...

Ето, Анонимният А е чудесен пример за подточка а) :D

Стоян каза...

@carrera
пазарът няма да фалира, защото сега масово всички се самоиздават и изобщо не им пука дали някой ги купува и чете;)

@A
аз препоръчвам също така "Домашно консервиране", изключително увлекателна, черна, твърди корици;)

@всички
enjoy yourself и още слънчеви усмивки:):)

Анонимен каза...

@Carrera - всъщност, детски, на втори прочит искам да ти се извиня. Книжката си е твоя, харесваш си я, лошо няма. Най-вероятно дори е хубава, щом Зонеца го е написал, а той не обича да си криви душата.

Тъй че, сори за предното, не знам кво ме прихвана. Може пък наистина да съм мизантроп и да не ме вълнуват човешките отношения. Все пак, какво ли разбирам аз от писма, чат и любов :)

Все така слънчеви усмивки, този път повече :)

А

CarreraGT каза...

@А, благодаря за неочакваното извинение. Не съм искала да обидя никого с първия коментар за книгата, просто ми се искаше да стане ясно, че тя не е любовен роман или някаква сълзлива тъпотия, а остроумен и приятен начин да осъзнаеш как в интернет (а и не само там) си създаваш перфектни образи от хора, които не могат да съществуват никъде другаде. И как това твърде често завършва с разочарование.

Защото повечето хора ще реагират с предразсъдъци, като видят корицата.

@Стоян, позволи ми да възразя най-учтиво :) Глатауер сто процента не се е самоиздал у нас, така че теорията ти е разбита. И после на държавния изпит ме питаха защо съм била толкова песимистична, че няма да си намеря работа в книгоиздаването :)

alvin каза...

Аз също я одобрявам, значи може да се чете, значи, амбъре, ще я оправиш за час и половина :)
Тук-там е тривиална (за хора, изписали хиляди мейли), но има умни погледи върху важни неща.

xquisites каза...

Аз се хванах да я препрочитам. Сега седя и мисля как в мен се съчетават и трите подточки на CarreraGT- явно съм мизантроп, макар че още никой не ме е похвалил че съм еманация на доктор Хаус в женски вариант, но предполагам че това е защото завиждат, или просто съм такъв людомразец, че не съм забелязала. Същевременно от толкова страни ме надъхаха за тази книга, че ме е яд на самата мен, че се поддадох на това и изградих някакви очаквания за нещо супер ново, разните му нови комуникации и виртуални пространства, а не видях дори едно #, което ме съсипа. И разбира се бунтарското в мен, което още тлее от ранните ми пуберски години, май пак е загоряло, макар че още не намирам причина да си търся излишна оригиналност.
А забравих, че е възможно да има подточка г), например "имаш различна гледна точка/ вкус".