четвъртък, март 11, 2010

Бръмбар в мравуняка – Аркадий и Борис Стругацки

Стояха зверчета
Около плета.
В тях стреляха
И те умираха.

(стихове на малко момченце)

Има книги, в които се поставят само въпросите, а всеки читател да се оправя с отговорите както намери за добре. Тази не е от тях. В нея даже и въпросите са оставени на читателя. Чета я, чатя и разправям: „остават ми 30 страници, продължава нищо да не се разбира и е прекрасно”. Чак и на мен ми стана смешно.:)

Особена книга, по-загадъчна и предизвикателна от „Острова”. Обърква ме и ме привлича, което си е странна комбинация. Изглежда някак завършена в своята незавършеност като само втора част от нещо тричастно - трилогията за Максим Камерер – „Обитаемият остров”, „Бръмбар в мравуняка” и „Вълните усмиряват вятъра”. (Само с какви заглавия са последните две – поезия без рими!) Завършена е по онзи начин както се завършва серия от кратък сериал. Без да започва нова линия в сюжета 2 минути преди финала. Несиметрична, казва Алвинът. Така е, но според мен това само й придава чар и гарантира загадъчност.

Взех да чета какво са писали други хора в интернет за книгата и леко се изненадах. Ама какво са чели всички, та вътре аз видях съвсем различни неща. Защо се впускат да тълкуват това, което изобщо го няма?:)

Романът много ми хареса, но не знам защо в резултат от четенето братята увеличиха скоростта, с която препускат към обикновеното и се отдалечават от загадъчното и нестандартното. Всичко това е просто чувство и се случва само по магистралите на моето съзнание, разбира се. Вероятно е така, просто защото малко по малко започвам да ги опознавам.

Спойл:
Отзад напред книгата съдържа това. Хората намират инкубатор с оплодени човешки яйцеклетки, който е зареден и паркиран преди хилядолетия на някакво си затънтено място в Галактиката от Странниците – расата-загадка, която предшества всеки познат разум и която никой никога не е срещал. Клетките моментално започват да се делят. Решението на човеците е да отгледат тези ембриони, макар да не знаят какво ще се роди. Действието в книгата е години по-късно, когато на нищо неподозиращия камарад Камерер е наредено да открие един от тези галактически сираци. Какво е отглеждането на тези деца – мъдрост или глупост? Вълк в кошарата? Бръмбар в мравуняка? Най-точната проява на това да си човек?

И още по въпроса тук.

Много добре си спомням тази представа за света, когато всеки носител на разум априорно се възприема като същество, етично равно на тебе.
***
Според мен в това се състои цялата същност на прогресора: в умението категорично да дели тези, които са се изпречили пред него, на чужди и свои.

3 коментара:

Katt каза...

Точно и аз сега я чета. Мисля, че идеята им е била да направят един по-сериозен прочит на "обитаемия остров" - същата идея е разгърната, в по-голяма дълбочина... Ама са много добри тия двамата.

alvin каза...

Почвай и "Вълните..", няма да съжаляваш!
:)

Стоян каза...

Почнах ги и засега не съжалявам.:) Малко само ме изморява това съобщаване на предисторията, чрез нечии доклади, но пък като цяло е кратка и спори.