понеделник, май 17, 2010

Листопад - Решат Нури

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему...
Л. Толстой, "Анна Каренина"

Да започна с важните уточнения. Това е кратък и съдържателен роман от 1930г, не протяжен сапунен сериал от 2010г, а авторът е от големите имена в турската литература. На тези основания реших да игнорирам всякакви опити за омаловажаване на книгата от хора, които са противници на сериалите на общо основание или пък на новините на турски, да кажем. Защото това е просто една книга, която минава за класика.

Особен монотонен и може би по старчески леко сантиментален стил на разказване.

Беше оня час на деня, който можеше да натъжи и най-щастливите хора.

Отначало реших, че е недостатък на автора, но после ми просветна да обърна внимание на заглавието. Какъв е този листопад? За мен бяха две неща – животът на главния герой след пенсионирането му (есента на живота му) и прогресивното му вдедяване и нещастията, които сполетяват децата му едно след друго (падащите листа), разпадът на „здравото патриархално семейство”.

Интересно ми стана защо е толкова актуална историята. Оригиналната е писана, когато едни наши комшии са изживявали нещо, което се е смятало за край на мъчителния преход от феодална и силно религиозна страна към светска такава, богата на европейски права и свободи. Излиза, че днес българките гледат едноименния сериал в доста подобна ситуация. Само трябва да се замени „феодална” с „тоталитарна” и „религиозна” с „комунистическа”. Всеки се е нагледал на достатъчно материал за илюстрация на удачността на заменката. И то не само по страниците на жълтата преса.

Бедността не може да бъде понесена от повече от едно-две поколения.

Това е изречението, което за мен беше най-силната поука и полза от книгата, върху което ми се ще поразсъждавам допълнително. И да не съм чул повече комунистическите глупости, че бедността била добродетел.

пп
Голяма илюстрация на развалата сред дъщерите на Али Ръза беше, че организират домашни партита, на които се пускат плочи с джаз, а те танцуват с пропадналите си гости.

14 коментара:

Таня каза...

От Решат Нури съм чела многократно "Чучулигата" и много ми харесва - много затрогващ любовен роман. Като ученичка много въздишах по тези сцени.

Не знам дали бих го правила и днес, но хубавият спомен ми е останал.

И аз съм противник на сериала, но книжката може би си заслужава да се прочете.

Стоян каза...

И аз имам подобни наблюдения за "Чучулигата", не съм я чел още, но на близки и роднини им се отрази по подобен начин.:)

"Листопад" едва ли ще събере толкова овации и честно казано аз лично не бих го препоръчал на тези, които са харесали "Чучулигата". Тъжна история е и ако човек не се почувства по някакъв начин емоционално съпричастен, има риск да му се стори и доста глупава.

Nightwish El каза...

"Чучулигата" е сред любимите ми романи. Образът на Фериде е фантастичен.
Относно "Листопад" - не съм чела книгата, но моя близка ми сподели, че е почти идентична с "Гераците" - книга за разпада на едно семейство.
Сериалът нито имам нерви, нито време да гледам подобни истории.
Все пак мисля да прочета книгата. Пък и е тънка - тъкмо за мързеливка като мен. :)

almaak каза...

за пръв път да не мога да разбера, какво точно искаш да кажеш...

almaak каза...

а обикновено се изразяваш толкова ясно :-)

Стоян каза...

Ми питай де, кажи какво те вълнува, а пък не съм го казал достатъчно ясно.:)

Ако питаш дали книгата е като за теб - не, не е.:)

almaak каза...

не бе, чудя се откъде успя да екстраполираш комунизъм, религия, феодално и тоталитарно общество от книга със заглавие "Листопад"

almaak каза...

:-)

Стоян каза...

А ти замести ли по съответните места? Защото аз бях много доволен от себе си, когато реших, че съм го измислил особено интересно и точно като аналогия на двете ситуации.:)

Линдихопър каза...

Който се мотае, той ще се изкаже в коментарите.;)
Бях си приготвила надслов "малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми".

В "Дом за нашите деца" Коста Цонев (не свиреше на акордеон:), а редеше плочки в баните на децата, докато приятелят му за пореден път отбелязваше: "шерпи сме, шерпи."

Струва ми се, че основната разлика между "Чучулигата" и "Листопад" е в ъгъла на представяне на историята. В първата книга историята се разказва от младите, а във втория случай от бащата. Коя е по-майсторски разказана, няма да се обзалагам.

Връщам се на "Листопад" с бележка, че от героите на реформираното общество ми направи впечатление социалната единица пенсионер.

Утре повече, може и в другия блог.

Анонимен каза...

Аз пък се ориентирах съвсем точно в изложението. Не че съм чела книгата. И от сериала нямам хабер. Исках само да обърна внимание на автора да не ходи с прекалено голяма кошница на Чучулигата. Книгата е прекрасна за съответната възраст (тийн), но след нея може да прозвучи като наивна. Съвсем случайно я препрочетох наскоро, но на любителите на 80-те препоръчвам филма, направен е много точно, а главната артистка е една закръглена и много приятна за гледане мадама :)

Карлсон от покрива

almaak каза...

много мислих над комунизъма, религията, феодалното и тоталитарното общество и стигнах до убеждението, че не си прав. окончателно го разбрах, като препрочетох пасажа за развалата и джаза ;-) всичко сведох до музика един вид, защото както знаем - музиката, чичо Петре, е голяма работа!

мирният преход, дето Ерол толкова много го обича, изобщо не е преход, това е постепенно затъване в блатото на профанщината. ако комшиите са успяли да напреднат, противопоставяйки се на патриархата и феодализма, то нашата младеж върви към пълен упадък, търчейки с пълна сила към него. Само два примера - най-много фенове в Бай Брадър Дебили в момента има поморийското семейство, дето мъжо две приказки на кръст не може да върже, а жена му припка след него и само повтаря, че квото той каже, тя това прави. За другия пример, ще цитирам Магарето - никога не е било това чудо, младо и старо да слуша една и съща музика.

almaak каза...

ааа и още нещо... по комунизъма е имало и имаше по-голямо разнообразие на музика, нищо че е била забранена. а пиратският превод на "Белите не могат да скачат", няма аналог и до днес.

Анонимен каза...

Колко много коментари - явно книгата заслужава да бъде прочетена.

Аз още не съм я чел, ще гледам скоро да наваксам.

Ако правилно си спомням "Чучулигата е писана в самото начало на 20 век, около 1905 година. Щом "Листопад" е писан през 1930, значи Линди е съвсем точна като казва, че това са два различни погледа с почти цял живот време между тях.

В тази връзка между 10 ноември 1989г. и 20 май 2010г. има-няма 21 годи време, не шеснайсет, не дори 18, а цели 21години или пълно пълнолетие. Отдавна трябваше България и българите да сме пораснали, изучили, станали хора и да сме започнали да творим и мислим за деца, дом и семейство. А къде е България - на път за небитието говори за кумонизъм, мутри, батовци, чалга и светлото бъдеще в което някой ще дойде да ни оправи. Така 21 години говорим ли говорим!

А работим ли, учим ли, помагаме ли си едни на други, деца и плодове от труда ни има ли на лице?!

Горан
goran.blog.bg