сряда, юли 07, 2010

Дълбокият тил – Борис Полевой

Много приятна книга, направена на отделни епизоди за приключенията на различните герои като в хубав сериал. Уж историята е за дълбокия тил, но всъщност вътре самата война е малко и то в съвсем непосредствена близост. Има доста комунистическа пропаганда, но когато човек е свикнал четейки да филтрира информацията, това не само не пречи, ами и придава достоверност. Има достатъчно много смърт, за да е страшно, и все пак тя не е показна и кървава, за да няма гротеска и светотатство. Просто е максимално тъжна и объркваща. По-страшна за мен беше не самата смърт на някои от героите, а това как оцелелите им роднини приемаха всичко. Потъгуват, скъсат си сърцата, загубят желание за живот и... после пак се мобилизират някак си и продължат да оцеляват.

Отвътре на пръстена на древния цар Соломон пишело: „Всичко минава”.

Същевременно има много и най-разнообразна любов, даже повече отколкото може да се очаква в книга за войната, и все е в семейството на главните герои Калинини. На родителите към децата им, на фанатизираните партийци и манията им за още и още продукция в местната текстилна фабрика, на веселата медицинска сестра към болните, на комсомолката към германеца, на бащата с издавеното семейство към случайно срещнатото сираче, на ученичката към писмата на непознатия фронтовак, на партийната секретарка към мълчаливия работник. Всички са искрени и всички се раздават от сърце. Все е на хора към други хора, плюс тази на всички тях към родината им. Сега звучи странно, когато националните държави вече уверено са се запътили към миналото, но в тази книга изглежда нормално и естествено. Може би чрез патриотизъм са си наваксвали това, което им е липсвало при отказа от религия, знае ли човек. Но руснаците са си странни хора, широки души.

Препоръчвам да се чете бавно и полека, за да не се пропуснат многото смешки.:)

Зенитните оръдия лаеха като глутница хрътки, които гонят вълк.
***

Но ако знаехте колко е трудно да се напише достоен отговор на млад човек!
***

Всичко на света се мени: хората стареят, парите губят цената си, красотата минава, едно е трайно – майсторството.

***

Открай време хората, които желаят да съобщят по-деликатно нещо тежко, причиняват излишна болка на ония, които искат да опазят.

***

... идеята на този филм ще е да покаже на целия свят как съветските хора през военните дни коват оръжието на победата в дълбокия тил.
- Но ние не ковем оръжието на победата, ние тъчем платно за долни гащи – счете за свой дълг да уточни Галка.

***

Риданието на сирените едва се чуваше сред отсечения лай на оръдията.

10 коментара:

presly каза...

Не мога да повярвам и се радвам, че някой пак чете тези книги...

Анонимен каза...

Изумително момче е Зонеца ;]

A

Стоян Христов каза...

Хубавото си е хубаво.:)

almaak каза...

едно нещо ме обърка... не разбирам от военно дело, ама дълбокият тил не е ли някъде след лазарета?

Стоян Христов каза...

Като цяло е така, ама номерът е, че фронтът се мести, а с него и всичко останало.

Градът, в който се развива действието, в един момент е окупиран от немците, после те бягат, защото идва Червената армия, освобождава го и продължава да гони немците към Берлин. Само че има и контраатаки от немска страна, та градът ту е далече от фронта, ту е по-близо, ту е съвсем близо, ту пак е далече.

Анонимен каза...

Стояне, удивително А. е напълно прав:-)

Ако ти се четат още подобни четива, свиркай – имам „Волоколамското шосе”, а тя също е от удивителните книги за „Великата Отечествена Война”. И аз се каня някой ден да я препрочета + „Повест за истинският мъж”, но все не остава време. Още повече, че след този текст списъка се увеличи с трета книга.

Горан
goran.blog.bg

Анонимен каза...

Ps: Забрвих да попитам: Четенето на стари книги случайно ли е или е протест против издателите?

Горан

Стоян Христов каза...

Не е случайно, просто обичам да чета хубави книги, а по някакво странно стечение на обстоятелствата повечето от тях са стари.:)

За издателствата ми се щеше да си намеря/направя списък с най-големите врагове на Читанката, та да избягвам само тях, ама още не съм стигнал доникъде.

Анонимен каза...

"просто обичам да чета хубави книги, а по някакво странно стечение на обстоятелствата повечето от тях са стари.:)" - така си е:-)

Но на последък беше на по-модерна вълна;-)

Та затова помислих - да няма някаква връзка с възгордялите се издатели

Горан

Анонимен каза...

Читанката нямат ли си едно подобно черно списъче?
С оглед на това, че тя отново е на линия, мисля, че можеш да направиш справка с него. Те би трябвало да знаят на кого да благодарят за фиаското.
gost