Особеното този път е това, че след години суша от ИК "Вузев" успяха да изкарат нещо, което не нагарча. Истинска хартиена книга от Пратчет на български! Преводът, срещу който предния път всички толкова мрънкаха, си е съвсем нормален (на мен ми хареса дори и онзи момент с Гроздеберито:), самата история не блести кой знае колко, но пак има загадка, напрежение до последния момент на разкриването и обичайните пратчетски смешки. Имаше някои прозрения като това за умопомрачителната танцьорка на пилон, която се пада приятелка на Ноби (на Ноби!!!), и за четенето на приказки на невръстния отрок на Сам Ваймс.:) Последното го разбирам много добре в смисъла му на нещо, което си обещал да вършиш и след n на брой повторения то започва да се превръща в ритуал и ненарушимо табу.Разбира се, за пореден път почти всички ме превариха с точни коментари по темата.
- They have dwarf bread?
- I'm afraid so.
- Isn't it illegal to give that to prisoners?!
***
No excuses. No excuses at all. Once you had a good excuse, you opened the door to bad excuses.
***
- Certainly we need to talk to you, said Carrot. Do you want a lawyer?
- No, I ate already.
Няма коментари:
Публикуване на коментар