сряда, септември 29, 2010

Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария

Тегава работа. Томчето го издирвах заради един разказ от Волфганг Йешке, за който ми беше подсказано преди време в коментарите. Казва се „Кралят и майсторът на кукли” и е едно от малкото неща, които си струват. Пътуване във времето с неизменно свързаната с това врътка, че трябва много да се внимава с причинно-следствените връзки, когато пипаш нещо в миналото. Хареса ми идеята за поставяне на „пломби” назад във времето, за да се блокират някои важни участъци, които не е добре да се променят.

Сред последните разкази имаше истории (Йорг Шпилман – Убийствени сънища, Петер Щатшнайдер – Спиране на времето), които ми напомниха на мотиви от Генезис. Някой зацикля в „сън”, друг трябва да влезе при него и да го изведе. Или пък конструирането на специален сън, записването му и употребата му след това за военни цели. Не беше точно същото, но приличаше, и понеже филмът ми хареса, та и разказите ми оставиха приятно впечатление. Може и Кристофър Нолан да ги е чел.:)

Тонът на останалите ми звучеше леко наивен, престорен и безидеен като в сума други подобни централно- и източноевропейски бози от същото време. Накратко – фалшив. Сякаш са подражавали на някой, само за да може да се каже, че, видите ли, и ние пишем фантастика. И у нас си имаме достатъчно такива самодейни автори. Имаше и някои откровено груби истории, които дори са замислени да бъдат гадни. Кому е необходимо? Не може ли да се наслаждаваме на нещо весело и оптимистично, вместо да четем за мъчителната смърт на търговския агент Грегор, който се превърна в хлебарка (Франц Кафка - Преображението) или за идиота, чието хоби беше да събира записи на предсмъртни стонове (Ерих Фрид - Правото на глас)? Ами онзи, който ядеше хора в кухата колона за афиши (Петерфон Трамин - Канализационният съветник)? Психопати!

Дочух, че и другите подобни сборници с фантастика на разни далечни народи са били също толкова посредствени и мисля да си остана в прелестно неведение по въпроса. Не знам дали цялостният ефект се дължи на подбора на съставителя (Любен Дилов, чието творчество аз лично не харесвам особено), или просто толкова си могат хората.

12 коментара:

Nightwish El каза...

Понякога заради един разказ си струва да купиш цял сборник.
:)
Отде го издири това древно издание?

Имам няколко сборника от соц-времето, но нищо запомнящо се...
В тоя дух:
Оня ден ми трябваше нещо за подарък и търсих в книжарниците "Гражданин на космоса" на Шекли / моето издание е от 1993г./. Оказа, че много отдавна нищо на Шекли не е издавано.
Голяма тъпня!

Стоян каза...

Аз всъщност не съм го купувал. Донесе ми го един колега, с който периодично си разменяме фантастики, и който слуайно я имаше.:)

Стоян каза...

Всички нещастия идват от науката. Хората на естествените науки и техниката бяха тези, които отровиха въздуха и замърсиха водата, заразиха с химикали хранителните продукти. Те докараха шума, вонята и нечистотиите в нашия свят. Те превърнаха планините в халди и езерата в клоаки. Те откриха машини, които трябваше да бъдат обслужвани от човека, и го обрекоха на тъпа конвейерна работа. Те построиха градове, в които се появиха болести и психози. Те въведоха програмираното обучение и предадоха на децата собствената си неестествена склонност да се занимават с естествени науки и техника, да конструират нови машини и откриват нови методи, да променят съществуващите програми. Те взеха в ръцете си геносубстанцията и създадоха чудовища, вместо по-добри хора. Те провеждаха експерименти с материята и енергията, със земята, с луната, с растения и животни, с човешкия мозък. Те синтезираха субстанции, които влияят върху поведението, израждат психиката, предизвикват и потискат емоциите. Те се позоваваха на природните закони като на абсолютна инстанция и не помислиха за това да ги релативират съобразно хуманистичните стойности. Те пренебрегваха правилата на етиката и морала, потърсиха извинение в неизбежността на нещата, стремяха се към неограничена власт. Тяхна цел бе не покоят, а съмнението, не равновесието, а промяната, не перманентността, а еволюцията. Те принудиха човека да тича подир прогреса, подир обявления, сигнали, светещи цифри, подир формули и тези. Превърнаха го в морско свинче за науката, в играчка на техниката, в роб на индустрията. Заставиха го да работи, да се съревновава, да консумира. Те създадоха теоретическите основи на манипулацията. Те оплетоха човека в мрежа от принудителни задължения, снабдиха го с номера, въведоха книги за вписване на болестите и предишните му наказания, подложиха го на изпити и тестове, надзираваха го, контролираха го, проникнаха в интимния му живот, хвалеха го, наказваха го, възпитаваха го в послушание и дееготовност. Преценяваха го с компютри, предвиждаха реакциите му, екстраполираха изборните резултати, програмираха го, заплануваха го. Те го превърнаха в човешка карикатура, преследвано животно, неспособно да разбере онова, което става в света, в който живее, изложено безпомощно на заплахите на едно враждебно обкръжение.
Естествените науки и техниката са разрушителни сили, които нямат място в един свободен свят.

Анонимен каза...

Авторът изглежда не осъзнава, че и самият разказ достига до читателите чрез творенията на неестествените науки :)
gost

Стоян каза...

@gost
Това горното беше цитат от един от разказите, за който се сетих впоследствие.

Анонимен каза...

Аз по пътя за Пловдив и обратно "прочетох" сборник с гръмкото име "Английски фантастични разкази" – най-краткото му описание е – нямам друго такова разочарование, дори „Илион” на Саймън беше по-добра. Затова и не писах за книгата в блога.

Горан
Goran.blog.bg

Анонимен каза...

Стояне, цитата наистина си го бива, кой е автора - Волфганг Йешке ли?

Горан

Стоян каза...

Не, този беше от един друг от успешните немски фантасти - Херберт Франке. Разказът се казва "Наследниците на Айнщайн" и беше средна работа, но имаше интересни идеи. Антиутопия, нещо такова.

alvin каза...

Имам я, не съм я чел.
Нямам ли нюх, а? ;)

Новият изглед на блога е по-готин. И оранжовото пасва на корицата на ферегейската фантастика :D

Анонимен каза...

Случайно попаднах на коментара. "Кралят и майсторът на кукли" е любимият ми фантастичен разказ - не просто заради добре разработената идея за пътуване във времето, а заради чудесната композиция. Чудя се дали само аз обръщам внимание на такива неща - пусто литературно мислене...Заинтересувах се от автора и на български открих само една негова книга - за съжаление не беше на такова ниво. Но си останах с уважение към Волфганг Йешке и си пазя книжката - и едно добро нещо си струва.

Стоян каза...

@anon
Прав си, че нишката беше много добре изплетена. Предполагам, че умението и знанието кога и колко да кажеш от фабулата е въпрос на писателски опит и предполага доста писане и преписване на произведението, докато го построиш така, че да бъде интересно за четене.

Другата негова книга на български (романът "Последният ден на сътворението") на мен повече ми хареса заради оригиналната идея. Там не пътуването във времето беше това, което привлича вниманието, а проектът, който ще се възползва от това изобретение. Да източиш нефта от Близкия изток още в праисторически времена - ето това вече е оригинална фантастика.:)

Иначе Йешке е много плодовит автор, само дето не е превеждан. Ако четеш на немски, мога да ти пратя каквото негово имам.

NoWay каза...

За първи път прочетох този разказ, преди много години, в едни томчета наречени "Спектър" Не се сещам коя година.
Бях потресен.
Тогава бях и малък и не можах да хвана нишката с едно прочитане , но го запомних завинаги
Често се сещах за този разказ докато не попаднах на него в "Читанка" и го препрочетох с удоволствие.
Малко са книгите които бих препрочел отново