сряда, февруари 02, 2011

Последният от вида си – Андреас Ешбах

Андреас Ешбах се води за най-титулувания немски фантаст. След тази книга вече съм сигурен, че е с право.

Малко преди първата война в Залива американските служби започват работа по проект за „подобряване” на елитни войници чрез импланти в телата им. Идеята е силите и възможностите, които ще им дадат модерните технологии, да ги направят почти непобедими и идеални за специални операции в тила на врага. Проектът е форсиран заради наближаващата война, само че на практика за мнозинството от доброволците дефектите на „пилотната серия” се оказват фатални.

Историята разказва един от шепата оцелели зверските операции и присаждания на всевъзможна електроника. Човек, който си е пожертвал здрава ръка, око, половината храносмилателна система, за да бъдат заменени с високотехнологични заместители. Тъжен киборг, който е пенсиониран без да е използван нито веднъж, и намира утеха в четенето на Сенека. Млад, но вече бракуван, той се е сврял в някакво малко ирландско градче и ... просто живурка. Една несравнима бойна машина, превъзхождаща всеки друг човек, се руши като стара сграда.

Силата на романа не е само в техническите нововъведения, които е измислил и вградил в своя киборг, а по-скоро в настроението и нагласата, с които би живял един такъв човек. Уж всемогъщ, но окастрен от съдбата с голямата брадва.

Има традиционни примамки – срамежливият киборг се оказва влюбен до уши в червенокосата управителка на местния хотел, беше въвлечен в няколко убийства и е преследван от неизвестни хора. Кои са безизразните мъже със залепените за ушите им телефони? Какво искат от него? Защо картата му е блокирана, а пратките със специална храна вече не пристигат? Няма начин да не стане интересна книга, нали?

Романът излиза през 2003, а през 2004 печели и двете големи награди за фантастика в Германия – Немската награда за научна фантастика и Наградата „Курд Ласвиц”.

4 коментара:

Анонимен каза...

Ако я съпоставиш с примерно "Кобра" и тези след нея, как ти се струва?

А

Стоян каза...

Не съм чел "Кобра", но мисля, че тя е по-интересна.:) Доколкото имам представа, тя си е истинска фантастика - фантастични импланти, места, събития, як екшън. А тази е толкова обикновена и реална, че я продават на етажерките с трилъри.

Сума време се разказва за приятелите, които не са преживели операциите. Размишлява си нещо за миналото, за смисъла на някоя сентенция от Сенека на фона на неговия собствен живот. Рядко има пряка реч, а пък бойни сцени (дори и под формата на тренировки) хич няма.:)

Христо Блажев каза...

Звучи ми като великолепна книга. Но я няма на български, нали?

Стоян каза...

Не е лоша.:)

А на български наистина я няма засега. Изглежда задачата по издаването на неанглоезична фантастика има прекалено много подусловия.:)