Последният от вида си – Андреас Ешбах

Андреас Ешбах се води за най-титулувания немски фантаст. След тази книга вече съм сигурен, че е с право.

Малко преди първата война в Залива американските служби започват работа по проект за „подобряване” на елитни войници чрез импланти в телата им. Идеята е силите и възможностите, които ще им дадат модерните технологии, да ги направят почти непобедими и идеални за специални операции в тила на врага. Проектът е форсиран заради наближаващата война, само че на практика за мнозинството от доброволците дефектите на „пилотната серия” се оказват фатални.

Историята разказва един от шепата оцелели зверските операции и присаждания на всевъзможна електроника. Човек, който си е пожертвал здрава ръка, око, половината храносмилателна система, за да бъдат заменени с високотехнологични заместители. Тъжен киборг, който е пенсиониран без да е използван нито веднъж, и намира утеха в четенето на Сенека. Млад, но вече бракуван, той се е сврял в някакво малко ирландско градче и ... просто живурка. Една несравнима бойна машина, превъзхождаща всеки друг човек, се руши като стара сграда.

Силата на романа не е само в техническите нововъведения, които е измислил и вградил в своя киборг, а по-скоро в настроението и нагласата, с които би живял един такъв човек. Уж всемогъщ, но окастрен от съдбата с голямата брадва.

Има традиционни примамки – срамежливият киборг се оказва влюбен до уши в червенокосата управителка на местния хотел, беше въвлечен в няколко убийства и е преследван от неизвестни хора. Кои са безизразните мъже със залепените за ушите им телефони? Какво искат от него? Защо картата му е блокирана, а пратките със специална храна вече не пристигат? Няма начин да не стане интересна книга, нали?

Романът излиза през 2003, а през 2004 печели и двете големи награди за фантастика в Германия – Немската награда за научна фантастика и Наградата „Курд Ласвиц”.