петък, април 08, 2011

Ченгета – Майкъл Конъли

...тъмно като в душата на лихвар.

Майкъл Конъли в този блог вече ще бъде известен и като Ел Магнифико. Така те оплита в разследването, че до края на романа тичаш покрай детектив Бош като послушно куче. Не можеш да избързаш пред него, защото повествованието е много интензивно и постоянно се случват нови неща, старите хипотези се зарязват и тръгваме по нова следа. Същевременно обаче не можеш и да изостанеш от него, защото е адски интересно. Гатанки за ума, персонални опасности, едрогабаритна мафия ти диша във врата, нагазил си до ушите в стриптизьорки, перачи и евтини холивудски филми. Добрата новина беше, че Хари най-после си намери другарчета в работата, които да му уйдисват на дивия нрав и се съгласяват да вършат нелегални разследвания, докато са отстранени официално.

Започва по почти тривиален за ЛА начин. На един от пустите баири над открития амфитеатър Холивуд Боул седи бял ролс ройс с бос мъж в багажника, който от своя страна има златен ролекс с диаманти на китката и два куршума .22 в тиквата. Сиво ежедневие, един вид. Обаче следите водят основно към Вегас, а Хари се направи на нахален и отседна в „Мираж”, нали управлението плаща командировките. Чудех се сега коя и с какъв номер ще му завърти главата и почти се изненадах от дежа вю-то. В тая серия симпатягата с мустака яде съвсем малко бой, но затова пък хвърли доста повече. Добрите почти не можаха да бият лошите, защото лошите сами се биха още повече, Хари запази малко чест за финала и... не, айде поне него да не преразказвам.

Важен момент пак беше музиката. В тази книга Майкъл Конъли тотално се изложи, когато отказа да даде малко джазец за душата, и пусна Менделсон до дупка. Както и да е, ще продължавам да го чета, сигурно издателите са го натискали и затова е прибързал с лесна развръзка.

Той отпи от чашата със студено кафе, която бе донесъл със себе си в кабинета. От кофеина ръцете му трепереха, но знаеше, че ако престане да подхранва звяра, бързо ще грохне от умора.
***
Знаеше, че за истинските комарджии нямаше значение печалбата или загубата, а само очакването.
***
Подробностите бяха двигателната сила на всяко разследване.
***
Всичко това в град, в който проститутките по булеварда се задържаха по-дълго от повечето ресторанти.

пп
Заглавието за пореден и вече традиционен път магически се е превърнало от съдържателното Trunk Music в безличното Ченгета.

3 коментара:

Orehovka каза...

Аз пък тъкмо бях почнала да упреквам Конъли, че е почнал много като в сериал за пуска мацки на Бош - по една на серия и всеки път различна, за да не доскучава на зрителите. ;) А набеденият взе че измъкна коварната феберейка от склада и я направи добра и покорна пред хората, тигрица в леглото и магьосница в кухнята... Като се има предвид, че Хари просто не е замислен за семеен полицай, подозирам, че това е ход, който само трябва да му даде нова и по-мрачна мотивация в следващите книги...

Стоян Христов каза...

За старите книги на МК имам зъл план. Ще изчакам да дойде панаира на книгата, ще си накупя промишлено количество от тях на отстъпени цени и ще си ги подслаждам до следващия панаир. I are smart!

Стоян Христов каза...

Случайно ти препрочетох този стар коментар и съм съгласен на 100 с every single word.:)