понеделник, март 28, 2011

Зюден и обетът на падналия ангел - Фридрих Ани

Всички лъжат, на това те учат още в полицейското училище.

Това е първият роман на Фридрих Ани от поредицата за детектив Табор Зюден. Някъде авторът пишеше, че по различни причини насилието и кървищата не му допадат и затова неговият детектив разкрива само случаи за изчезнали хора.

В случая беше изчезнал един обущар, който никога никъде не е ходил, не обича да пътува и най-далечната му дестинация е кръчмата в края на улицата. Улицата пък се намира в мюнхенския квартал Швабинг. Историята допълнително се заплете, когато жената и балдъзата на изчезналия (житейско указание: трябва много да се внимава с балдъзите!) получиха съобщение от полицията, че обущарят се е обадил с недвусмислено указание да престанат да го търсят и да го оставят на спокойствие. В същия момент от банката съобщиха, че е изтеглил 20 000 марки, равняващи се на половината от семейните спестявания. Жената реве, Зюден нищо не вдява, после ролите леко се размениха...

При Фридрих Ани се наблюдава достойно за уважение внимание към и разнообразие в пиенето. То не беше бирено многообразие, шампанско, концентрати, а върхът беше, когато една сутрин се събуди на пейка в заключената кръчма, грижливо завит с одеяло. Силно, силно.

Всеки, който се случеше да пътува с Мартин, си спестяваше парите за двуседмичен престой в будистки манастир. Никъде нямаше да видите повече смирение и търпение, отколкото в опела, каран от главен комисар Хойер.
***
Така, както нямах мобилен телефон, нямах и часовник. Времето просто си съществуваше, а аз си взимах от него колкото ми потрябва.
***
Er trank einen Jägermeister, und weil nur Flamingos auf einem Bein stehen können, noch einen zweiten. (Сори за последното, хареса ми много, ама така и не успях да го преведа.)

Любимата дума на Зюден е обезателно.

2 коментара:

alexander katt каза...

е нищо не казваш... Добра ли е книгата или не е

Стоян каза...

Хареса ми как разказва. Иначе на самата история давам мах 5 по десетобалната, средна работа.

По някакви конкурси за криминалета са го награждавали не веднъж, ама май не и за тая книга.