вторник, март 01, 2011

Разкази – Петър Тушков

Съвестно ми е, че се позабавих с този сборник. Първо изслушах разказите, на които авторът така любезно беше направил прелестни подкасти, и чак тогава зачетох останалите. Мисля, че много помага да се хванат акцентите и емоциите, които авторът е замислил.

Петър Тушков разказва красиво и стилно като в хитово пълнометражно японско сай-фай аниме (в моя ум това минава за голям комплимент).

Тя хвърля последен поглед на изпепелените от бомбардировката развалини от тази страна на жилищния блок и тръгва из обезобразеното поле от дзифт и усукана арматура на плоския покрив в търсене на асансьорна шахта. Когато я намира, коленичи на ръба, включва лъча на фенера и осветява вътрешността й към кънтящия търбух на сградата. Част от ръждивите въжета все още висят от приклещена между етажите стоманена греда. Момичето изсипва шепа автоматични скаути в шахтата и се вслушва в бръмченето им, докато един по един оживяват по етажите и се стрелват из мрачните коридори долу, след което се изправя и скача леко в чернотата на ямата след тях.

Усещането за време е странно, приятно различно и придава фантастичен нюх. Авторът приказва бързо, героите му действат бързо, а езикът, на който говорят всички те, е богат (ей, търсих една дума в уикипедията!) и носи толкова много чувства.

Темите са най-различни, но на повечето места ползват за среда неща от уютната класическа фантастика от времената на Шекли и Лем - космически кораби, други планети и астронавти. (И повече да не скромничи, когато го сравняват с Лем.;)

Поезията. Вижте само с какви заглавия е украсил разказите си: „Луната брои останалите зелени листа”, ”Залезите все така очите ви” или пък „Космонавтът в океан безбрежен”. Прилича донякъде на Брин, нали? Само че е по-съвременно и високо технологично, долавя се някаква уравновесеност и източен покой. Почти очаквах да видя някъде облаци жълти пеперуди в бамбукови гори. Тези разкази имат толкова поетични заглавия, че сигурно би било приятно човек да им се наслаждава с периферното си зрение, ако заглавията стояха като хедър на всяка страница, за да оставят подсъзнателно внушение през цялото време.

Сборникът е прекрасно доказателство за това, че интрига, изненади, неочаквани завършеци може да има дори в толкова кратки неща като ”Залезите все така очите ви”, „Репликантът”, „Всичко, дори това” или „Космонавтът в океан безбрежен”.

Номерът на това да разказваш интересно вероятно се крие там, винаги да оставяш малко недоизказано. Споменавай много, но не обяснявай всичко. Така се създава впечатление за мащабност, за свят, в който е толкова истински и нормален, че подробностите в него са известни всекиму и изобщо не е нужно да се обясняват. Има риск да се случи така, че човек да не разбере някои неща от смисловата нишка, но това не дразни и разказите остават леки (за четене) и замайващи (въображението) като хубаво розе.:)

Похвалите на armydreamer за същата книга - тук. Това е страницата на автора, където можете да намерите и самата книга, а от тук дори можете да си я купите в електронен вид и на съвсем символична цена.

4 коментара:

Orehovka каза...

Продаде ме. Отивам да си я купя.

Христо Блажев каза...

Убеди и мен, изглежда интересно!

Стоян каза...

Много сте били лесни.:)

На всяко нещо могат да се намерят кусури, на тази книга включително, но понеже самият процес на четеното ми беше доста приятен, та предполагам затова се получи такова позитивно впечатление.

Забелязах също, че е някак различна от масовия продукт, който излиза в категорията "българска фантастика", по-искрена звучи и по-непретенциозна откъм оригиналност. А това са много лепкави моменти...

Разбира се, възможно е и всичко това да е така само в моите очи, които по някаква причина да гледат избирателно. Признавам обаче, че нямам никаква лична финансова изгода, авторът не ми е роднина и дори не го познавам.:)

Игри с Коли каза...

И аз ще си закупя книгата, но не знам кога ще имам време да я прочета :)