— Лъжеш. Всички лъжат, когато ги е страх.
Очаквано или не стигна се и до момента, когато Джордж Мартин се изложи безвъзвратно, а аз се разочаровах от книгите му дотолкова, че вече спирам да ги чета. Дори и моето търпение си има граници.
Този том от „Песен за огън и лед” беше толкова разводнен, както никой друг досега. Средняшко начало с някакво съдържание все пак, за да си припомним кой какъв беше и какво се беше случило последно. Отвратително бозява среда, в която на практика не се случи абсолютно нищо, само се въведоха още няколко хиляди непотребни герои, като една част от предишните такива благоразумно бяха изклани. Лека интрижка за финал, която дразни още повече, отколкото ако я нямаше. Значи можеш да пишеш интересно, ама 500 страници преди това ни правиш на идиоти и ни сервираш блудкавия си буламач? Е, аз пък вече няма да те чета, продажен наглец!
Отделните пикантни сцени се превърнаха в откровена порнография, а каруцарският речник се наложи повсеместно, от кралици до мародерстващи дезертьори.
Бриен я биха зверски, един гад дори й отхапа ухо и половин буза, накрая я окачиха на въжето, но до редакционното приключване на тома още риташе. Корава е, харесва ми. Джайм взе да тренира бой с меч с лявата ръка и напредва подозрително бързо. Церсей го загази сериозно, но липсваше онази лаконичност, с която Мартин отписва непотребните вече герои, та затова предполагам, че мръсницата и този път ще се измъкне. Последно я оставихме заключена боса и полугола в една килия на септата. Аря, Санса и Сам бяха споменати колкото да кажем, че още мърдат. Имаше някакво движение и около Кат, което се очакваше, защото макар и подло и старателно заклана, за нейната съдба имаше неясноти и липса на свидетели.
А върхът на всичко беше, че цял том ни занимава само с половината герои! Ти представяш ли си още един такъв том с редкаш за останалата половина?!
Когато дойдоха да му кажат, че кралят е мъртъв, пророкът тъкмо давеше мъже на Голям Уик.
***
Колко може да струва една корона, щом една врана може да се угощава с крал?
***
Никога, никога не беше пяла… а й се беше искало, искало…
***
— Как е могъл да научи? Толкова внимавах. Как е могъл да научи?
— Някой е казал. — Хота сви рамене. — Някой винаги казва.
***
Церсей се пресегна над масата и стисна ръката му.
— Аз… бих спала по-спокойно нощем, ако можех да чуя, че… че сир Брон е сполетян от… злополука… по време на лов може би.
Сир Балман помисли за миг.
— _Смъртоносна_ злополука?
„Не, искам да си счупи кутрето на левия крак. — Трябваше да прехапе устна. — Враговете ми са навсякъде, а приятелите ми са глупаци“.
— Моля ви, сир — прошепна Церсей. — Не ме карайте да го казвам…
— Разбирам. — Сир Балман вдигна пръст пред устните си. И ряпа щеше да го схване по-бързо.
***
— Държиш се глупаво. Дойдох да ти помогна.
— Да ми помогнеш да вляза в гроба. Казах да се махаш. Или ще ме принудиш да повикам тъмничарите да те извлекат, жестока, коварна, зла кучко? [Последното е разговор между Церсей и Марджъри Тирел.:)]
Този том от „Песен за огън и лед” беше толкова разводнен, както никой друг досега. Средняшко начало с някакво съдържание все пак, за да си припомним кой какъв беше и какво се беше случило последно. Отвратително бозява среда, в която на практика не се случи абсолютно нищо, само се въведоха още няколко хиляди непотребни герои, като една част от предишните такива благоразумно бяха изклани. Лека интрижка за финал, която дразни още повече, отколкото ако я нямаше. Значи можеш да пишеш интересно, ама 500 страници преди това ни правиш на идиоти и ни сервираш блудкавия си буламач? Е, аз пък вече няма да те чета, продажен наглец!
Отделните пикантни сцени се превърнаха в откровена порнография, а каруцарският речник се наложи повсеместно, от кралици до мародерстващи дезертьори.
Бриен я биха зверски, един гад дори й отхапа ухо и половин буза, накрая я окачиха на въжето, но до редакционното приключване на тома още риташе. Корава е, харесва ми. Джайм взе да тренира бой с меч с лявата ръка и напредва подозрително бързо. Церсей го загази сериозно, но липсваше онази лаконичност, с която Мартин отписва непотребните вече герои, та затова предполагам, че мръсницата и този път ще се измъкне. Последно я оставихме заключена боса и полугола в една килия на септата. Аря, Санса и Сам бяха споменати колкото да кажем, че още мърдат. Имаше някакво движение и около Кат, което се очакваше, защото макар и подло и старателно заклана, за нейната съдба имаше неясноти и липса на свидетели.
А върхът на всичко беше, че цял том ни занимава само с половината герои! Ти представяш ли си още един такъв том с редкаш за останалата половина?!
Когато дойдоха да му кажат, че кралят е мъртъв, пророкът тъкмо давеше мъже на Голям Уик.
***
Колко може да струва една корона, щом една врана може да се угощава с крал?
***
Никога, никога не беше пяла… а й се беше искало, искало…
***
— Как е могъл да научи? Толкова внимавах. Как е могъл да научи?
— Някой е казал. — Хота сви рамене. — Някой винаги казва.
***
Церсей се пресегна над масата и стисна ръката му.
— Аз… бих спала по-спокойно нощем, ако можех да чуя, че… че сир Брон е сполетян от… злополука… по време на лов може би.
Сир Балман помисли за миг.
— _Смъртоносна_ злополука?
„Не, искам да си счупи кутрето на левия крак. — Трябваше да прехапе устна. — Враговете ми са навсякъде, а приятелите ми са глупаци“.
— Моля ви, сир — прошепна Церсей. — Не ме карайте да го казвам…
— Разбирам. — Сир Балман вдигна пръст пред устните си. И ряпа щеше да го схване по-бързо.
***
— Държиш се глупаво. Дойдох да ти помогна.
— Да ми помогнеш да вляза в гроба. Казах да се махаш. Или ще ме принудиш да повикам тъмничарите да те извлекат, жестока, коварна, зла кучко? [Последното е разговор между Церсей и Марджъри Тирел.:)]
11 коментара:
Е браво бе! Аз точно преполовявам третата. Какво ще ме стимулира сега да се боря с оставащите 500 страници? Ти ми уби всяка надежда. :D
Вихър от мечове ми се оформя, като любима. Много добре ги завъртя интригите тук.
мнооо лошо. моралът падна тотално.
Браво ,най-накрая някой да каже истината за Мартин :) Аз спрях да му чета блудкавата му история след първия том :) Едно и също в 7000 странци, не мерси. Първо беше трилогия, после уж щяха да бъдат още само три тома, после понеже четвъртия му том се провлачил, затова го разделил на две, така станаха 7. Накрая сигурно ще каже че ще добави за последно още 3, но ще пукне (съжалявам за черната мисъл) и ше остави историята незавършена...е, после наследниците му ше намерят някой който да добави още 3-4 тома...
Добре дошли във фентъзи чалгата :)
@kathryn
Сори, колкото искрено го хвалех преди, толкова от сърце ме дразни сега. Да се беше приключил историята в 2-3 тома и да сме щастливи всички, но не би.
@almaak
Да се притесняват само прекаралите се с четенето на хиляди страници...;)
@Lammoth
Мерси за бравото! Неприятно ми беше да съобщя за разочарованието, но това са фактите.
Да имаш случайно предложение за фентъзи, което не е чалга?:)
Аз лично бих ти препоръчал Робин Хоб с Придворния убиец. Това е последното фентъзи над горе-долу добре, което съм чел. Браян Сандерсън също ти го препоръчвам, ако не си го чел досега. За Абъркромби все още нищо не мога да кажа. :)
Всичко, което не е многохилядна сапунена опера.
мога да ти препоръчам (тук даже няма да спомена Пратчет) Зюсак, Зотов, някои неща на Геймън, Зелазни с Шекли, Абъркромби, някои неща на Муркок, Кристофър Мур, но предполагам, че си им чел нещата :)
Но като цяло жанра става все по-блудкав :/
Може и ти да препоръчаш нещо :) или да добавиш :)
Хм, от всичките имам добри подозрения май само за Черния отряд на Глен Кук. Не съм го чел, но ми се ще да излезе хубаво.:)
От останалите съм опитвал малко или много, но не ми спорят особено, а насила хубост не ща.:)
Аз пък продължавам да харесвам Дж. Мартин. ):] Не ми харесва това, че положителните герои си го отнасят двойно по-често и по-зле от отрицателните, но според мен точно това е нещото, което отличава Мартин от останалите автори на многотомно фентъзи. Направо ме шашна с какъв размах закла половината си главни герои в третата част. O_o В жанр, в който 95% от главните герои имат суперсили и са все най-велики в нещо си, за такъв ход се иска смелост.
От друга страна, не мога да кажа, че за момента имам представителен поглед върху жанра. Във всеки случай не бих ти препоръчала Робин Хоб, но пък и без това моя вкус в някои отношения се различава от твоя (срв. Майкъл Конъли), така че ако все пак прочетеш нещо от нея, възможно е и да ти хареса.
Знаеш ли, тези дни се запознах с един 60годишен фентъзи фен, който също ме изненада с това, че и четвъртия том му е понесъл добре и с нетърпение чака "Танц с дракони". А човекът също е читател със стаж и вкус, така че може пък само мен да не ме кефи вече. Допускам също, че като почета нещо друго, по-кратко и динамично, и после пак ще ми се дочете. Все пак някои от героите ми бяха станали като роднини...:)
пуу, писах, писах и се затри..
с две думи:
1/ пада ви се! на всички, дето чакате многотомни, много-големи и много-продавани книги :) Абе, не може за една история да ти трябват 10'000 страници.
2/ Виж Черния отряд, виж! В оригинал обаче. Четох малко от 2-ра част на български - е, не става. Сега съм на 3-та, на английски - чудна е, само за теб! :)
алвин
Тенкю, ще го пробвам, обещавам.:)
Публикуване на коментар