Леопардът от Рудрапраяг - Джим Корбет

Тази страхотна книга се води „четиво за юноши”, моля ви се! Един вид – детска работа, измишльотини, не е достатъчно сериозна за възрастни читатели. А съм сигурен, че е по-истинска и реална от почти всичко, което е излязло в България същата година. И не само.

Аз всъщност до съвсем скоро изобщо не подозирах, че на български има и друга книга от Джим Корбет, и си препрочитах за тигрите човекоядци до откат. Докато случайно не се поразтърсих из интернет и не изскочи и тази за леопарда от Рудрапраяг. Първоначално само подмятания от форумни капацитети, а после и самият текст цъфна в Читанката.

През 20те години на миналия век прочутият още тогава ловец е натоварен от властите да кръстоса джунглите на Индия, и по-конкретно на окръг Рудрапраяг (80 кв. км), за да убие най-опасния леопард-човекоядец, който в продължение на години е избил стотици местни хора. (Самоувереността на животното стигнала дотам, че разбивал вратите на паянтовите селски къщи и изваждал хората отвътре, за да ги изяде.) Задача се оказва с повишена трудност и в не един и два случая ролите се сменят и ловецът се оказва в ролята на плячка. Редицата неуспехи, провалените от невероятен малшанс засади, счупени капани, капризи на времето и голямата хитрост на животното са толкова изумителни, че не е чудно, че индийците провъзгласяват човекоядеца за зъл дух, когото не го лови ни куршум, ни отрова. До онзи последен изстрел в тъмнината край моста на Алакнанда, където и досега има паметна табела, местните всяка година правят курбан на 22ри май, а огромният резерват тигри наблизо е кръстен Национален парк "Джим Корбет".

Самият град Рудрапраяг (повторете си го на глас на срички няколко пъти и ще му свикнете) е особено място. Там се събират двете големи индийски реки Алакнанда и Мандакини, от които се образува свещената река Ганг. През Рудрапраяг, но в посока на север, нагоре в Хималаите, пък минава прочутия маршрут за поклонения на Шива в Кедарнат.

Банален извод, но ми е драго да го кажа: От книги като тази научаваш по интересен и качествен начин повече за света, животните, растенията и хората, отколкото при зубрене на учебници, само защото ще те изпитват върху тях.

Още едно мнение за книгата има при Петьо.

Движението, топлата вода и храната имат невероятно успокоително въздействие върху всякакви горчиви мисли.

И едно леко дълго, но пък хубаво пасажче, за края на човекоядеца от Рудрапраяг, което добре онагледява красотата на текстовете на Джим Корбет.

След като с Ибътсън измерихме и прегледахме леопарда, го оставихме на сянка под едно дърво и през целия ден хиляди мъже, жени и деца се извървяха покрай него, за да го видят.
Когато нашите планинци отиват на гости с някаква определена цел, например, за да изразят своята признателност и благодарност, те имат обичая да не изпълняват своята мисия с празни ръце. Една роза, едно невенче или дори само няколко венечни листенца от тези цветя са достатъчни за целта. Подаръкът се поднася с длани, събрани така, че да образуват нещо като чаша. След като получателят докосне подаръка с крайчеца на пръстите на дясната си ръка, този, който го поднася, прави движение с ръцете си, сякаш изсипва подаръка в нозете на получателя, както би направил, ако в шепите му имаше вода. И при други случаи съм бил свидетел на признателността на хората, но нищо не може да се сравни с това, което се случи тогава в Рудрапраяг, най-напред в инспекторския пост, а сетне и при посрещането ми на пазара.
— Той уби нашия единствен син, сахиб, а ние сме вече стари и нашата къща сега е пуста.
— Той изяде майката на моите пет деца, а най-малкото, е само на пет месеца. Няма кой да се грижи за децата и да им готви.
— Синът ми се разболя посред нощ, никой не посмя да отиде до болницата за лекарства и той умря.
Трагедия след трагедия и докато слушах с чувство на състрадание, земята в краката ми се покри с цветя.

Ако знаете само как ми се ходи в североизточна Индия...