Никой на този свят не е такъв, какъвто казва, че е. Никой.
Бях започнал да чета книгите за Хари Бош хронологически. В един момент разбрах, че съм пропуснал една поради разминаване на поредността на писане и издаване у нас. А да четеш криминалета и да пропускаш важни следи, значи да се отнасяш абсолютно несериозно към материята. А този път тя беше следната:
Преди години Хари е издирил и убил Майстора на кукли – сериен убиец, който гримирал убитите от него проститутки със собствените им гримове. Годините минават, но изведнъж вдовицата на убиеца решава да съди Хари за превишаване на права. Съответно на него му се налага да дреме безучастен в съдебната зала, а в това време най-ненадейно се появява нова жертва на Майстора. Дали Бош не е сгрешил навремето и наистина не е застрелял невинен човек, както твърди обвинението? Или има имитатор, който повтаря всичко до най-малките подробности?
Докато дремеше в някакъв бар и не му се прибираше вкъщи да товари хубавата си жена със своите гнусотии от работата, Хари изслуша следните три парчета на Били Стрейхорн -
Lush Life, Blood Count и Raincheck. Беше изнервен, притеснен и полупиян и му дойдоха много добре. По-добре можеше да бъде само, ако бяха изкарали и "Take the "A" Train".:)
Книгите, които героите четоха, бяха пак „Денят на скакалеца“ на Натаниел Уест (във връзка с бунтовете след случая на Родни Кинг) и „Големият сън” на Чандлър (препратките бяха към Холивуд, евтините филми, евтини актриси, наркотици и насилствена смърт, които неща там винаги са били едно цяло).
Този път не познах кой е убиецът, но въпреки това бях много доволен, може би дори по-доволен, отколкото, ако бях уцелил. Със сигурност не е най-вълнуващата книга от серията, но е много важна, ако искаш да разбираш мотивите и действията на Хари.
Онзи, който се бори с чудовища, трябва да внимава да не се превърне сам в чудовище по време на борбата. Когато погледнете в бездната, тя също ви наблюдава…
Фридрих Ницше
***
Черното сърце не бие самотно.
***
Всяко ченге знаеше, че най-добрата защита е добрата ключалка или куче. Или и двете.
Преди години Хари е издирил и убил Майстора на кукли – сериен убиец, който гримирал убитите от него проститутки със собствените им гримове. Годините минават, но изведнъж вдовицата на убиеца решава да съди Хари за превишаване на права. Съответно на него му се налага да дреме безучастен в съдебната зала, а в това време най-ненадейно се появява нова жертва на Майстора. Дали Бош не е сгрешил навремето и наистина не е застрелял невинен човек, както твърди обвинението? Или има имитатор, който повтаря всичко до най-малките подробности?
Докато дремеше в някакъв бар и не му се прибираше вкъщи да товари хубавата си жена със своите гнусотии от работата, Хари изслуша следните три парчета на Били Стрейхорн -
Lush Life, Blood Count и Raincheck. Беше изнервен, притеснен и полупиян и му дойдоха много добре. По-добре можеше да бъде само, ако бяха изкарали и "Take the "A" Train".:)
Книгите, които героите четоха, бяха пак „Денят на скакалеца“ на Натаниел Уест (във връзка с бунтовете след случая на Родни Кинг) и „Големият сън” на Чандлър (препратките бяха към Холивуд, евтините филми, евтини актриси, наркотици и насилствена смърт, които неща там винаги са били едно цяло).
Този път не познах кой е убиецът, но въпреки това бях много доволен, може би дори по-доволен, отколкото, ако бях уцелил. Със сигурност не е най-вълнуващата книга от серията, но е много важна, ако искаш да разбираш мотивите и действията на Хари.
Онзи, който се бори с чудовища, трябва да внимава да не се превърне сам в чудовище по време на борбата. Когато погледнете в бездната, тя също ви наблюдава…
Фридрих Ницше
***
Черното сърце не бие самотно.
***
Всяко ченге знаеше, че най-добрата защита е добрата ключалка или куче. Или и двете.
1 коментар:
Определено поздравления за автора.Това,което е написал и сътворил е доста запомнящо се и спокойно може да се направи един филм.С добър сценарии и режисъор и разбира се правилен подбор на актъорите всичко ще бъде доста печелившо.Като цяло историята още от първите страници ме грабна.Много е сложно в днешно време да направиш нещо,което да впечатли хората,понеже сме се пренаситили с какво ли не и именно заради това всичко приемаме като даденост и това е проблем.
Публикуване на коментар