понеделник, февруари 13, 2012

Да остана ли? - Гейл Форман

Обикновено такива книги не чета. Ученички, любови, розовко по корицата. Тази обаче ми се падна от една игра по радио Междик ФМ - да са живи и здрави и пак да ме награждават с книги.:)

Образцово американско семейство катастрофира с кола и докато единствената оцеляла се люшка между живота и смъртта, успява да ни разкаже разни неща за голямата си любов към виолончелото, а също и към страхотния Адам, който учи в същото училище и е звезда от местната рок група. Доста скучна история, която е била разказвана толкова много пъти, че е чудно как още се намират хора, на които да е интересен подобен сюжет. А че има такива, може да се види по множеството положителни отзиви в интернет. Тук пък има и цял автентичен откъс. Финалът обаче ми хареса, така е сервиран, че човек така и не разбира дали тя е решила да остане в този свят, или се предаде.

От моя гледна точка имаше някои дреболии по превода, които ми привличаха вниманието, а по-добре би било да не го правят. Думички като накачулвам, сбиротък, израдвам или тръгвам на колеж може и да имат своите ценители, но аз май не съм от тях. Струва ми се, че излишно дразнят погледа подобно на дрозофили над чашата и е по-добре да се избягват при превеждането на романи. Лично мнение.

Като се изключи съдържанието това е една много хубава книга – тънка, лека и с много красива корица.

пп
На задната корица има снимка на авторката, на която много прилича на Кари Брадшоу. Предполагам, че това също продава.

5 коментара:

Станислава каза...

"дрозофили над чашата" - прекрасно просто! :) винаги съм искала да съм се сетила да го кажа!!

Стоян каза...

ползвай го, все едно ти си се сетила, черпя те една смешка;)

Станислава каза...

като забравя, че не съм била аз, непременно! :) благодаря за почерпката :)

delusion каза...

баси отначало прочетох заглавието на статията като: "да стана ли гей"

Стоян каза...

Нямаш си представа с тоя коментар колко ще вдигнеш посещаемостта на блога.:)