Обикновено такива книги не чета. Ученички, любови, розовко по корицата. Тази обаче ми се падна от една игра по радио Междик ФМ - да са живи и здрави и пак да ме награждават с книги.:)Образцово американско семейство катастрофира с кола и докато единствената оцеляла се люшка между живота и смъртта, успява да ни разкаже разни неща за голямата си любов към виолончелото, а също и към страхотния Адам, който учи в същото училище и е звезда от местната рок група. Доста скучна история, която е била разказвана толкова много пъти, че е чудно как още се намират хора, на които да е интересен подобен сюжет. А че има такива, може да се види по множеството положителни отзиви в интернет. Тук пък има и цял автентичен откъс. Финалът обаче ми хареса, така е сервиран, че човек така и не разбира дали тя е решила да остане в този свят, или се предаде.
От моя гледна точка имаше някои дреболии по превода, които ми привличаха вниманието, а по-добре би било да не го правят. Думички като накачулвам, сбиротък, израдвам или тръгвам на колеж може и да имат своите ценители, но аз май не съм от тях. Струва ми се, че излишно дразнят погледа подобно на дрозофили над чашата и е по-добре да се избягват при превеждането на романи. Лично мнение.
Като се изключи съдържанието това е една много хубава книга – тънка, лека и с много красива корица.
пп
На задната корица има снимка на авторката, на която много прилича на Кари Брадшоу. Предполагам, че това също продава.
5 коментара:
"дрозофили над чашата" - прекрасно просто! :) винаги съм искала да съм се сетила да го кажа!!
ползвай го, все едно ти си се сетила, черпя те една смешка;)
като забравя, че не съм била аз, непременно! :) благодаря за почерпката :)
баси отначало прочетох заглавието на статията като: "да стана ли гей"
Нямаш си представа с тоя коментар колко ще вдигнеш посещаемостта на блога.:)
Публикуване на коментар