Лош късмет и неприятности – Лий Чайлд

Военните следователи са недосегаеми.

Лий Чайлд не пише съвсем реалистично и това е ок. Неговите герои са недосегаеми и още от самото начало подозираме, че те ще бият лошите. Обаче това ние го приемаме като даденост и с нетърпение чакаме да видим какво ще им се случи.

Понеже Джак Ричър няма адрес, електронна поща и телефон, с него е малко трудно да се свържеш. Има обаче дебитна карта и винаги знае точно колко пари има в нея. В един щастлив ден те се оказват с 1 030 долара повече. Някой му е превел точно тази сума. А някога, докато още е ръководел специалната си част, 1030 е бил кодът за тревога. Значи някой от най-доверените му хора го търси за помощ. Започва да ги търси, повечето не отговарят, а един от тях е намерен в пустинята, след като е бил пуснат жив от хеликоптер от 1000 метра височина. Всичко това означава, че някой много лошо ще си изпати.

Много харесвам как Джак открива заложен смисъл в най-случайни наглед числа. Подготвя планове и премисля вероятности за времето, за което трениран човек зарежда пистолет и го насочва в гърба му. Бие се като машина, а юмруците му са като замразени пуйки. Знае какво да каже по телефона, който е намерил в джоба на току-що убит от него непознат човек, за да разбере максимално много неща за онзи отсреща преди да са му затворили.

Подсети ме за Trunk Music на Майкъл Конъли. Слушаше се 80-тарски джаз (първият им убит приятел обичаше Майлс и Колтрейн), основното действие беше в LA, а по едно време пътуваха с кола до Вегас (the root of all evil) за разнищване на подробности.

Не съм вярвал, че ще дойде ден да цитирам Днес.бг, но ето, че е факт.

Хубаво заглавие, хубава българска корица.