вторник, юли 10, 2012

Черният отряд – Глен Кук

Няма самообявили се злодеи, само режими на самообявили се светци. 

Ротата на най-елитните наемници в света приема задача, която е в гигантски дози трудна и опасна. Принуден от обстоятелствата Черният отряд сключва договор с Ловеца на души, загадъчна фигура от Десетте, Които Били Покорени — древни магьосници, възродени за живот след столетия мъртвешки сън. Трябва да се бият на страната на злото и да предпазят Господарката на Десетте от разбунтувалото се население на целия континент. Неизгодна ситуация на числено преимущество на врага в пъти, защитаване на грешната кауза, вътрешни интриги, обрати и още огромни количества неизвестни. 

Грубо, грозно и славно приключение, завършило с най-голямата касапница, за която съм чел – взаимното избиване на мъжете от цял континент. Романът е изчистен от почти всички досадни недостатъци на фентъзито като раздут обем, множество ненужни герои, безцелни описания, мудно действие из провинциални имения, дебели ханджии, менестрели, романтика или приказен стил. Няма нито една подобна лиготия. Нещо по-хубаво - няма и почти никакви жени и деца! Употребата на магията има важно значение, точно както си трябва, но с нея не се прекалява. Свръхестествените същества са съвсем малко, което също е гигантски плюс. Подозирам, че с наситеното си действие книгата лесно би се превърнала в зрелищен филм. Препоръчвам я с две ръце и вероятно ще чета следващи томове. 

Алвин и Ана са издали някои още по-големи истини за книгата в частност и за поредицата като цяло. 

Съдбата е невярна кучка. 
*** 
Когато имаш по-малко привърженици на своя страна, научаваш се да играеш с белязани карти. 
*** 
Звучеше като напъпила девойка на седемнайсет, а изглеждаше като четирийсет и пет годишна жена, обиколила света три пъти. 
*** 
Преследва ме ясното познание, че накрая злото неизменно побеждава. 
*** 
— Неписаният закон на всички армии, Капитане! — ухилих се. — Нисшите чинове имат привилегията да подлагат на съмнение здравия разум и компетентността на командирите си. Това е спойката, която държи сплотени хората! 
*** 
Лагерът се съживяваше. Бойците ни закусваха, измиваха пустинята от телата си, мрънкаха, цупеха се и се караха. Някои дори разговаряха помежду си. Възстановяването започваше. 
*** 
Стигнах до портите, неспособен да пребия и баба си. 
*** 
Преди два месеца моралът ни се влачеше по-ниско и от змийски задник. 
*** 
Всяка армия пада, ако не се знае кой командва.

2 коментара:

alvin каза...

във втората има дебел ханджия със слаб ангел, не знам дали е клише :)

Стоян Христов каза...

Ако се бие добре, не е.:)