Дверите на възприятието, Рай и Ад - Олдъс Хъксли

“If the doors of perception were cleansed every thing would appear to man as it is, Infinite. For man has closed himself up, till he sees all things thro' narrow chinks of his cavern.” 

― William Blake, The Marriage of Heaven and Hell

С две думи - забележително четиво! В две есета, заемащи няма и 150 страници, без да броим приложенията и обяснителните бележки, имаше толкова много неща, които ме интересуват, че на моменти трябваше да спирам, за да съпоставям с други неща, които съм чел и да се опитвам да разбера, дали си противоречат или се потвърждават едно друго. При това сигурно съм изпуснал много неща, така ще трябва да има втори прочит.

През месец май 1954-та, Олдъс Хъксли провежда експеримент със себе си, като приема доза мескалин, с цел да установи какъв ще е физическия и психологическия ефект от веществото. На теста присъстват жена му и Хъмфри Озмънд - психиатър, който по това време обширно се занимава с това да изследва, какви са ефектите на психоактивните съставки върху човешката психика, за да може да ги използва при лечението на душевни разстройства - които трябва да следят какви ще са промените в поведението му през тази психаделия. Самият Хъксли използва преживяванията си, като повод да преосмисли куп неща за човека, физиологията му и как той се вмества сред другите хора, как според нето се ражда изкуството и религията и как, всеки човек би могъл по-добре да разбере как мислят другите от неговия вид.

Сигурно веднага ще кажете, че той е бил един от първите западни откаченяци, които започват да говорят за чакри, трансцедентални преживявания, числото Пи, Египетските пирамиди, маите и тъмната страна на Луната. Да, ама не е точно така, защото през цялото време човекът прилага като доказателства актуални за онова време научни изследвания върху човешкото тяло и въздействието на различните вещества върху мисловната дейност, допълвайки ги с понятия от аналитичната психология на Юнг. Египетските пирамиди изобщо не се споменават. Вместо това се говори за това, че тялото има собствени начини да произвежда стимуланти, които започват да се отделят при определени стресови ситуации и това коренно променя начина, по който човек вижда света. Също така, филтърът на възприятията, който мозъкът налага в ежедневието на хората при различните хора е с различна пропускливост - количиствена и качествена. Тези две неща водят, според Хъксли, до появата на религия и изкуство в човешкото общество, като средства, с които да се обяснят тези извънредни състояния на съзнанието.

В "Дверите на възприятието" Хъксли подробно описва как виждането му за света се променя чисто визуално и до какви промени в понятията, с които светът е описван от човека, води това. Времето, например, тотално губи смисъл. Понятия като "успех" и "неуспех" вече нямат абсолютно никакво значение, а чувството за "аз" (егото) отива някъде много на заден план. В "Рай и Ад", пък, той съпоставя собствените си преживявания с представите за ад и рай, които са неделима част от човешката психика, най-вероятно като част от колективно неосъзнатото и като такива оформят основата на религията.

ПП. Въздържам се да добавям цитати. Ценни мисли има в изобилие, но извадени от контекста, твърде лесно могат да бъдат изтълкувани спекулативно. Както май са направили хипарите през 60-те.