Едни млади учени са смалени до размерите на насекоми от зъл тип от едрия бизнес. След хиляди перипетии в света на микрото в хавайската джунгла някои от тях оцеляват и надвиват злодея. С две изречения сюжетът на романа е това. Много малко от познатото ни Крайтъновско отношение към науката и приключенията в нея, което доста ме разочарова. После обаче си помислих, че ако бях чел книгата като ученик, би имала по-голям шанс да ми хареса. По същия начин сега ми изглеждат и неща от рода на "Капитан Немо", пред които някога се прехласвах. Имам подозрението, че романът е от тези, за които макар да пише, че са дописани от друг автор след смъртта на титуляра, най-вероятно по това време те дори не са били започнати. Ако ме разбирате какво искам да кажа.
Доста неща куцаха, като почнем от клишираните образи на героите и предвидимото действие, до съвсем дразнещия пропуск да ни обяснят (или поне да се опитат) като как така изведнъж стана възможно да се смаляват хора и предмети до произволни размери и това да не противоречи на здравия разум и науката.
Разочароващо евтин опит да се продаде още веднъж нещо с името на Крайтън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар