Работя в отдела за изчезнали хора към криминалната полиция, а не мога да открия дори собствения си баща.
Табор Зюден
Табор Зюден е в отпуска, защото има прекалено много натрупани с извънреден труд дни. Но изведнъж спешно е призован от колежката Соня, на която не може да откаже нищо – при тях в Отдел 11 се е явил някакъв тип, който твърди, че се е върнал и могат да свалят обявата, че е безследно изчезнал. Дребната подробност е, че никой никога не го е обявявал за изчезнал. Така Зюден се заема да разбере какъв е точно случаят с полуизчезналия г-н Холцапфел, макар да не му е лесно, защото чичката периодично се появява и после пак изчезва.
Интригата беше на ниво, макар да не ми хареса особено как беше обяснена накрая цялата загадка. Имаше труп за драматизъм, играха кухненски ножове, Зюден пак се уреди с мадама, с която като начало изпиха де що имаше за пиене. Случаите на този тип май няма да ми станат от най-любимите, обаче страшно ми харесва с какъв размах пие.
През 2003 романът печели първо място в Немската награда за криминалета.
Скоро четох твърдението на някакъв писател, че това да бъдеш сам, трябва да се изучава в отделен предмет в училище. Добър съвет.
***
Беше малко след един следобед и не виждах никаква причина да не пия червено вино.
***
Някога като дете си мислех, че съм сам, дори самотен. Но днес по обяд в светлата стая до леглото на Фриде осъзнах, че човек е сам и самотен само когато седи до леглото на починалата си жена.
2 коментара:
На немски ли го четете това?
Да.
Публикуване на коментар