Хубавото заглавие плюс незабравимото име на автора със сигурност ще привличат погледи по книжарници и сергии. Ако и корицата беше оформена малко по-предизвикателно, ефектът на положителното първо впечатление щеше да бъде изпълнен на максимум. Забелязах, че книгата вече е коментирана на доста места в интернет, което предполагам е доказателство за успех и продажби.
Кой е Евгени Черепов? Млад български автор на разкази, а „Добавено лято” е негов пръв роман. Строителен инженер по образование, жител на Стара Загора, фен на „Берое” и Heroes III. Писането го прави за удоволствие, а не за препитание.
В представянето на романа на мен веднага ми се забодоха в очите две неща – герой, който се връща от чужбина и тръгва да обикаля България, за да си припомни всичко забравено, и преследващите го загадъчни мъже с тъмни костюми. Далеч не най-добрия старт, нали? Предразполага те да очакваш познати неща, вече експлоатирани теми като емигрантски романи и агенти от "Матрицата". Да, ама не, защото впоследствие се оказва, че нещата съвсем не са така прозаични, както би се заблудил човек от множеството ревюта и тона на разказване, в които няма дори намек за голямата спекулация в края на романа.
Какво ми хареса на мен ли? Хареса ми, че разказва за места, предмети и събития, а не кой какво си е помислил и почувствал. Не обичам директно да ми се казва какво да мисля. Харесах, че за пръв път някой разказва и за моето детство, че го прави увлекателно и искаш да разбереш какво, по дяволите, ще излезе накрая. Приятно беше, че авторът не се е увлякъл откъм обем (всичко на всичко 155 страници), защото по темата за детството на момчетата от 80те може да се изпишат много и все романтични спомени. Хареса ми да разбера развръзката преди да ми е дотегнало постоянното отлагане и бягство от „мъжете в черно”. Не мога да кажа, че обяснението ме опияни, беше леко извън стила на целия роман, но все пак беше приемливо. Аз обичам фантастичните допускания.:)
Може би имената на героите можеше да бъдат по-оригинални, за да се набиват веднага на очи, но на срещата с автора в Панагюрище той каза, че си харесва достатъчно много имена като Лъчезар и Петя, което все пак си е и негова авторова привилегия – може да прави с героите каквото си ще.:)
Имаше някои чисто езикови дреболии, без които вероятно текстът би изглеждал по-добре, от рода на: анцунг, сивина (?), колела (когато се имат предвид колелета, велосипеди), калайдисана печка (?), каменни и варовикови плочи (варовикът все пак също е камък). Разбира се, това не са кой знае какви кусури, но като се има предвид, че книгата се издава от „Сиела” и са я чели трупа от коректор и барем двама редактори, идва леко странно.
На едно място като прашинка в окото ме подразни и доста безгрижното подхвърляне на понятия като фашизъм и комунизъм и неглежирането на злините, произтичащи от тях, което за мен е твърде опасна материя. Когато нещата са прекалено пресни и засягащи всички живи обитатели на държавата ни, трябва да се внимава малко повече, когато се пише за тях. Опитите за подмяна на най-прясната ни история не бива да се допускат, защото свидетелите може да знаят и помнят кое е добро и кое зло, но дори ние не сме вечни.
8 коментара:
А перчемът се вее ли, вее.. И честта, майко юнашка!
Малко на самодейност в час по трудово ми избива, но! Лошо няма. Да твори, да пише и да радва безбройните фенове в Панагюрище :)
А
Доста истина има в думите ти. Само фенове дето се брояха на пръстите на едната ръка. И това по причина, че най-случайно научих и отидохме двамата с един приятел, та рязко удвоихме посещаемостта.
Е, какви фенове при първа книга?! Щом е имало 3-4 души, пак добре. Представям си увисналия шопски нос, дошъл да се прави на велик в Панагюрище.:)
Може и да е странно, но от посетилите сбирката поне двама вече бяха чели книгата, което е добър процент според мен.
А пък авторът е от Стара Загора, така че няма никакви шопски елементи в цялата история.:)
Публикуване на коментар