петък, септември 21, 2012

Колела – Артър Хейли

Мястото е Детройт, автомобилното сърце на Америка. Времето е началото на 70те, когато Голямата тройка (Форд, Дженеръл Мотърс и Крайслер) годишно произвежда общо около 10 милиона коли. Това значи, че от конвейра на всеки 50 секунди слиза една готова кола. 24/7/52. Ти знаеш ли колко голямо е всичко това? Колко власт, пари, хора, интелектуален труд се въртят в тази машина? Нови модели и материали, изострена конкуренция, борба за пазарна ниша, срокове по-къси отколкото можеш да си представиш. За времето си това е най-грандиозното производство в света. Който работи във високите етажи на автомобилната индустрия, е в света на кредитните карти, чековете, частните самолети и хеликоптери, на неработещите съпруги, които прекарват времето си в покупки в моловете. А ако работиш на поточната линия, най-вероятно си негър от гетото. В понеделник и петък или си пиян и друсан, или изобщо те няма на работа. Тогава се произвеждат и най-лошите коли. Ако си шеф, твоята кола ще бъде произведена само и единствено в сряда. 

Лошата новина е, че въпреки привидно многото заложен динамит, стилът е достатъчно муден, за да ни напомни на „Търговска къща“ на Клавел. От което съдя, че е възможно в началото на 70те в Америка да е било модерно да се пише толкова зле. Защото при такава тема, би могло да се напише роман с къде повече действие и драма. Да грабва и да вълнува читателя, а не просто да му изрежда в съобщителен стил някакви безцветни факти. 

Стана ми ясно защо някога книгата е издавана зад Желязната завеса. В нея търсещото око може да намери доволно много критика на презрения и загниващ Запад – хората са богати, но нещастни, работническата класа се експлоатира до дупка, обществото пропада морално, наркотиците и убийствата са ежедневие, а на всичкото отгоре и бият негрите. 

За всеки посетител на автомобилните заводи безспорно най-интересна е линията, от която слизат напълно готовите коли. Дълга около километър и половина, тя прави силно впечатление преди всичко защото пред посетителя се разкрива един цялостен акт на съзидание. Началото й отбелязваха няколко заварени едно за друго стоманени парчета, които, сякаш оплодени, растяха и се умножаваха, променяха формите си и ставаха все по-познати. Целият процес наподобяваше твърде много растежа на ембриона в утробата на майката. Той беше достатъчно бавен, за да го доловят страничните наблюдатели, и достатъчно бърз, за да предизвика техния интерес. Движението напред наподобяваше течението на река — най-често то се осъществяваше по права линия, но не липсваха острите завои и разклоненията. В процеса на оформянето си всяка нова кола придобиваше своя индивидуалност по цвят, форма, размер, отделни детайли и различни допълнения — всичко това я правеше толкова различна от останалите, че тя сякаш придобиваше и пол. Накрая, точно както узрелият и вече готов за живота ембрион се разделя с утробата на майката, готовата кола стъпва на своите четири крака и оживява след краткото завъртане на стартерния ключ. Наблюдателят на този процес изпитва чувството, че е свидетел на раждане и чува първия вик на младенеца. А младенецът — поредният нов автомобил — спокойно слиза от конвейера и на собствен ход поема към складовете. 
*** 
Във всеки завод за сглобяване на коли непредвиденото спиране на конвейера е бедствие, което може да се сравни само с избухването на пожар. Всяка минута престой означава загуба на цели състояния — заплати, управленчески и производствени разходи, които нищо не може да възстанови. Казано другояче — когато поточната линия се движи, от нея всеки петдесетина секунди слиза по една напълно готова кола. Следователно, когато тя спре, с всеки петдесет секунди компанията губи стойността на една нова кола. 

Една кратка, но силно впечатляваща справка за състоянието на автомобилната промишленост по света към днешна дата.

7 коментара:

almaak каза...

Полицаят от Бевърли Хилс го даваха по кината преди 10-ти ноември. Той също беше от Детройт.

Стоян Христов каза...

Може, аз обаче тогава или съм го пропуснал, или добре съм го забравил.:)

Стоян Христов каза...

Забравил съм един интересен цитат:

"Искаш ли една жена да стъпи в огъня заради теб, тя трябва да бъде грозна. Красивите момичета са лукс, но постоянството съвсем не е сред техните добродетели. Грозните са тези, които вадят кестените от огъня."

Stefan Rusinov каза...

Интересен ми стана този Хейли. Вълнували са го явно съвременните тенденции и ги е обмислял в пълнота. Вкъщи се мярка "Летище", може да я подхвана скоро. Мерси за ревюто.

Стоян Христов каза...

Моля, пак заповядай.:)
По скромното ми мнение "Летище" е даже по-добра.

wattie каза...

Стоян - интересно, коя голяма книга НЕ е издавана "зад желязната завеса"?

Аз имам доста голяма библиотека. И честно казано в нея има повече и по-стойностни ЗАПАДНИ неща, отколкото се продават сега в момента на пазара. Книгите са предимно от преди 1990г.

Тогава, по онова време тук, реалната цензура беше срещу глупостта, простотията и идиотизма. Не мога да си изкривя душата - имаше и цензура срещу политически неудобни хора. Ама такава винаги е имало, сега също има! Сега няма цензура срещу глупост, простотия и идиотизъм. Затова и гледаш "Черната Златка" всеки ден по телевизията.

Този дивашки "антикомунизъм" ви е изпил мозъците. Че не беше добре, не беше. Ама такива анатеми не се чуват дори в Църквата по повод на Сатаната. Искате да кажете, че баща ми и дядо ми са жиляли в 8ми кръг на Ада? Ами не са. Добре са си живяли всъщност. А не са били "партийци". Сега аз също си живея добре. И не изпитвам нужда да казвам на черното-бяло. Не го правете и вие. Ще видите, че ще заживеете по-добре.

Стоян Христов каза...

@wattie
Това, че книгите в твоята библиотека са предимно от преди 1990г. не означава, че след това в България не са издавани хубави книги, а показва само, че ти си спрял да ги купуваш. Което, разбира се, не е никакъв грях, защото всеки има право на свои разбирания, вкусове и възможности.

Би ми било интересно да споделиш твои впечатления за книгата, защото все пак този блог е посветен на нея и другите неща, които напоследък съм чел.

Може да не ти е направило впечатление, но коментарът ти се е получил доста агресивен и няма никаква връзка с "Колела" на Хейли. Но все пак, благодаря за включването!:)