вторник, март 12, 2013

Престиж – Кристофър Прийст

Романът разказва за личното и професионално съперничество между двама илюзионисти от по-миналия век, която вражда продължава през целия живот и на двамата. Историята обаче е написана така, че първото ми изречение може да бъде съвсем вярно и едновременно с това почти всяка една от смислово натоварените думи да не бъде вярна. 

Романът не е точно роман. В него има срещи с поколения наследници, смяна на гледни точки, стотици страници четене на дневниците на двамата основни герои. По-миналият век също не е достатъчно точно като определяне на времето, защото към края на животите си те вече са в миналия век. Двамата може би не са точно двама. Илюзионисти е по-изискана дума за фокусници, обаче всъщност звездният номер на единия от тях не е фокус, а наука – модерна за времето си физика. Съперничеството изобщо не спира със смъртта им. 

Начинът на поднасяне на информацията в началото посажда много неизвестни и неразбиране, които се предполага финалът да изясни, но не се получава точно така. Не е добре да четеш една книга 300 страници в неведение и в последните 100 да ти се поднесат някакви незадоволителни обяснения. Както може би съм споменавал, най-важният въпрос от всички на света е „защо?“. А тук на него рядко биваше отговаряно задоволително. Дори и да приемем за даденост, че пренасянето е възможно дори с техническите средства на 1900та година, пак остават достатъчно допълнителни дразнители за логиката. Защо престижите не се разлагаха с времето? Защо полупренесените образи не старееха и не умираха? Защо още в самото начало не ни казаха, че номерът на Професора е с двама души? Така леко раздразнен дочетох книгата главно за да разбера топ номерата на двамата фокусници, а не защото е достатъчно грабваща. Трилърската й страна малко отстъпва.

Това обаче са въпроси без отговор само към автора. Преводът на Тушков е на ниво, а издателство Август също са си дали достатъчно труд, за да се превърне книгата в качествен продукт. Чак в края на прочита видях, че на предната корица има разлика между двата образа. Август, благодаря ви за така любезно предоставеното четиво.:) 

Други хора за същия роман – Христо, Ирина и Точка.

3 коментара:

Анонимен каза...

Не съм чел книгата, но днес гледах филма по книгата. Много вълнуващ филм и според мен дава отговори на въпросите. Но може би малко се различава от книгата.

Стоян каза...

Филмът наистина е интересен, книгата също, но май във филмов вариант повече ми допада. Лично мнение.:)

качествени бетонови изделия каза...

На скоро и аз гледах филма, но не съм чела книгата,което може би е грешка, понеже ми казаха, че ако бях я чела едва ли щеше да ми харесат така силно филмовата продукция.Макар че добре играе актъорите.Очаквах да се покажат двама на края така е.Историята е интересна.Задават се като цяло страшно много въпроси свързани с живота и защо се получава това разделение.Но отговорите са малко противоречиви или всеки може да си извади свой собствена истина.Като цяло всичко ми допадна, може би е малко по странене филм от тези,които гледам обикновено.