Презгранично пътуване или Георг и пътешествията – Ерих Кестнер

Hic habitat felicitas! 

По Хитлерово време, но преди войната, и най-точно през лятото на 1937-ма година един млад берлински доктор по подчинителните наклонения бил поканен от свой приятел на прочутия международен театрален фестивал в Залцбург, Австрия. Може да е на ей толкова от немската граница, но е в чужда държава, а по онова време било забранено да се изнасят повече от 10 марки на месец, които дори при тогавашния курс не биха стигнали за нещо повече от кафе и вестник. Затова младият Георг, този същият с подчинителните наклонения, прави единственото възможно нещо – наема си хотел в последното немско село преди границата и започва ежедневно да пътува до Залцбург (30 минути с автобус), където може да се наслаждава на фестивалното настроение, замъците и обеди и вечери, плащани, разбира се, от приятеля му. Не би могло да бъде по-добре, ще каже някой, който не е запознат, че още римляните са открили, че в Залцбург живее щастието и са го написали на мозайка. Георг също много бързо установил този факт от първа ръка, но не чрез четене на мозайки на латински, а чрез запознанството си с Констанца, камериерка в един от безбройните местни замъци. И тук започва интересното, което аз обаче нарочно няма да ви разкажа, за да си го прочетете сами.:) 

P.S. Може вече да съм споменавал, че Ерих Кестнер е титан на интелектуалстващия хумор, но пак ще го кажа: Велики са внушенията, езикът, стилът и смешките му! 

P.S.2 Съвсем не нарочно, но броени дни след като прочетох книгата ми се наложи да попътувам задгранично точно по пътя, който свързва Залцбург с Германия. И знаете ли, сега няма нито граница, нито кьорав митничар да ви провери колко марки носите, а навлизането в другата държава не се познава по нищо друго, освен по смяната на мобилния оператор и по изчезването на ограниченията на скоростта по магистралите.