петък, декември 19, 2014

Петата поправка – Майкъл Конъли

„Ще валят сълзи“ и „Бедняшката Шангри Ла“ на вече добре познатия ни от книгите на Конъли китарист Рай Кудър в началото на романа подготвиха атмосферата на съпричастност към онеправданите – както към бедняците от песента, чиито коптори са били изринати, за да се построи новият и по-лъскав ЕлЕй, така и към хилядите американци, които загубиха домовете си при спукването на ипотечния балон в Америка. С такива чувства се хвърлихме да защитаваме самотната домакиня, която не само, че ще загуби жилището си, ами е обвинена и в убийството на банковия управител, който по случайност се е занимавал с нейния случай. Косвените доказателства на агресивната прокурорка се сблъскаха челно с най-доброто представление, което Мики Холър е в състояние да изнесе като защитник на дребничка учителка, която сама гледа сина си, след като съпругът й ги е изоставил. За да подсили основателните съмнения на съдебните заседатели, Мики им сервира и версията за алтернативния убиец, защото случайно или не, се оказа, че злополучният банков управител преди да получи три отпечатъка по темето от дърводелски чук е проявил глупостта писмено за заплашва бизнеса на човек, който е пряка издънка на фамилията Гамбино. Нали се сещате италианската мафия по източното крайбрежие каква слава има? Е, това намекна и Холър и така поведе нещата, че въпросният свидетел да откаже да отговаря и да се позове на Петата поправка. За много хора това е достатъчно съмнително и Холър се надяваше заседателите да са от този тип.

Към финала на драматичната развръзка и прозрението на Мики слушахме „Страшният съд“ на Ерик Клептън. Това ни подготви донякъде за преломното решение на адвоката да зареже защитаването на отрепки и да се кандидатира за окръжен прокурор.

пп
Пазете се от дребни учителки!;)

Няма коментари: