„Ще
валят сълзи“ и „Бедняшката
Шангри Ла“ на вече добре познатия ни от книгите на Конъли китарист Рай
Кудър в началото на романа подготвиха атмосферата на съпричастност към
онеправданите – както към бедняците от песента, чиито коптори са били изринати, за да се
построи новият и по-лъскав ЕлЕй, така и към хилядите американци, които загубиха
домовете си при спукването на ипотечния балон в Америка. С такива чувства се
хвърлихме да защитаваме самотната домакиня, която не само, че ще загуби
жилището си, ами е обвинена и в убийството на банковия управител, който по
случайност се е занимавал с нейния случай. Косвените доказателства на
агресивната прокурорка се сблъскаха челно с най-доброто представление, което Мики Холър е
в състояние да изнесе като защитник на дребничка учителка, която сама гледа
сина си, след като съпругът й ги е изоставил. За да подсили основателните
съмнения на съдебните заседатели, Мики им сервира и версията за алтернативния
убиец, защото случайно или не, се оказа, че злополучният банков управител преди
да получи три отпечатъка по темето от дърводелски чук е проявил глупостта
писмено за заплашва бизнеса на човек, който е пряка издънка на фамилията
Гамбино. Нали се сещате италианската мафия по източното крайбрежие каква слава
има? Е, това намекна и Холър и така поведе нещата, че въпросният свидетел да
откаже да отговаря и да се позове на Петата
поправка. За много хора това е достатъчно съмнително и Холър се надяваше заседателите да са от този тип.
Към финала на драматичната развръзка и прозрението на Мики слушахме „Страшният
съд“ на Ерик Клептън. Това ни подготви донякъде за преломното решение на
адвоката да зареже защитаването на отрепки и да се кандидатира за окръжен
прокурор.
пп
Пазете се от дребни учителки!;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар