Неизмеримо смешни фейлетони и разкази, които младият
тогава Булгаков
е писал през 20-те години на миналия век. Невръстните години на любимия на
целия български народ Съветски съюз вероятно са били така странни и страшни, че
спокойно може да ги наречем Най-великия експеримент на века. Объркват се нрави,
граници, общество, ред, променя се какво ли не, но страстната любов на руския
човек към пиенето си остава непоклатима. Тя е и обобщаващото начало на
разказите в сборника и понеже ни е така позната и разбираема, веднага разказите
придобиват свойски смешен вид. Те дават съвсем различна и донякъде нова за
повечето хора гледна точка на оцеляването на руския народ в тези години.
От две прочетени негови книги, които са така различни
една от друга („Майстора
и Маргарита“ и тази за пияните руснаци), не мога да преценя коя е типичната
за Булгаков и коя е изключението, но силно се надявам по принцип да е писал
както в този сборник, защото страшно ми се чете още от същото. Препоръчвам я с две ръце!
Ех, може, разбира
се, да възникнат недоразумения с жената, след втората бутилка например. Но и не
ставай магаре. Бе не я влачи по улицата за косата! Кому е притрябвало? Жената
обича да я бият вкъщи.
***
Изобщо Жуков е
интелигентен човек, съзнателна личност, той даже е абониран за вестник, може ли
той истински да удари? А сега вижте пазачката _(всички гледат с любопитство
пазачката)_. Това пред нас какво е? Физиономия… _(Разперва ръце на цял аршин)_.
Ей такова физиономище! Ами ръцете! Краката! Не жена, а същински чугунен
паметник. Бе нея, ако я удариш с юмрук, юмрукът ти ще окапе. Нея с ръжен трябва
да я бият!
***
С влаковете винаги
е така: пътува, пътува и току се забие в някой толкова затънтен край, че там
няма друго освен гори и културни дейци.
***
Нашият живот, ако и
да не е столичен, е все пак интересен, възлов живот, понеже при нас стават
невероятен брой произшествия, едно от друго по–смайващи.
***
Пред него изплувало
личицето на законната Мария и гласчето й попитало:
— Ти к’во се
разхождаш по долни гащи бе, идиот?
— Ти само виж,
Манюшка, какви ботуши ми отпусна вълшебникът — кротко изписукал Хикин.
— Вълшебник ли?! —
извикала съпругата. — Ох, майчице, на тоя пияница вече вълшебници му се
привиждат. Не гледаш ли, че си бос като насекомо, алкохолик нещастен. Я се
огледай в някоя локва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар