Човекът във високия замък – Филип Дик

Първо правило: не ще сгрешиш, ако на нов гост в къщата си поднесеш пържола.

Алтернативна история от 1962, в която Германия и Япония (или Епоние, както го произнася Сашо Йовков) са спечелили Втората световна и са си поделили света. Картината на света е доста интересна и пълнокръвна, а за времето си вероятно е била и интересна на населението, особено представяйки една коренно различна Америка, повлияна от японските нрави, разбирания и вкус. Проследяваме няколко сюжетни нишки, за които имаме очаквания, че ще се обединят около Човека във високия замък. В книгата така наричат автора на полунелегален алтернативен роман, в който се разказва как войната всъщност е спечелена от Америка и Русия. Четивото е силно провокативно и се издирва и популяризира от най-будните слоеве на японо-американското общество. В Германия е напълно забранена.

Чии съдби следим:

а) на талантлив шлосер, който е и евреин под прикритие;

б) на бившата жена на шлосера;

в) на търговец на оригинални американски произведения на изкуството от преди войната, който купува разни неща от евреина;

г) на агент на германското контраразузнаване, който е пратен в Америка със специална тайна задача.

Съдбите на всички герои търпят големи промени, което е ок, но крайната развръзка за мен остава малко неясна. Състезанието между всички герои не прилича на дългите бягания, когато от един момент нататък всички бегачи се събират в един коридор. В края на този роман ние ставаме свидетели на един финиширал и други трима, които нещо са постигнали и са доволни от това, но въобще не са разбрали, че е имало състезание, и са си тръгнали от пистата рано-рано.

Накратко, интересна за четене спекулация от типа „Какво би било ако...“ с приятни герои и подходящ брой загадки, но с финал, който от уважение към автора ще наречем само особен.

В годината след издаването Филип Дик печели за този роман наградата „Хюго“, което веднага го изстрелва в кръга на известните. Славата обаче е нещо спорно, защото след това по негови произведения ще бъдат направени филми-икони като „Blade Runner“, „Total Recall“, „Minority Report“ и „The Adjustment Bureau“, а повечето от зрителите им никога не са чували името му.

Ако изображението на корицата и съдържанието имаха допирни точки, бих коментирал и тях.

Още за романа можете да прочетете при Христо и Облачето.