Отдел И – Петър Тушков

Дългоочакваната поява на „Отдел И“ в стилен хартиен вид зарадва мнозина посветени, а доста щастливци успяха да получат и автографи от лично от автора на щанда на издателство „Ерго“ на Зимния панаир на книгата миналата седмица. Дойде времето приключенията на Руслан Кригер от Министерство на туризма да запленят още фенове.:)

За какво става дума.

„Отдел И“ е първият роман на Петър Тушков, но за разлика от други дебюти, за този четящата общественост беше подготвена тематично и стилово от множеството разкази по темата, с които авторът обогати световната литература. Романът не може лесно да се класифицира като конкретен тип жанрова литература, защото изкусно прелива през цяла палитра от алтернативна история, трилър, криминале, шпионски роман и какво ли още не – истински литературен фюжън, радостна тръпка за ума на интелектуалеца. Затова колкото и мнения да прочетете за него, всяко ще ви се стори различно, защото различните хора са видели и харесали различни неща в него.

1957. Втората световна е приключила, Германия е загубила, но надпреварата във въоръжаването е кривнала не в посока към обуздаване на атома, а към биотехнологиите. В резултат лабораториите на световните сили разполагат с щамове за какво ли не, включително и за превръщане на вражеската войска в зомбита. На този фон нашето момче - другарят Кригер - се оказва завъртян във вихрушка от събития, привидно несвързани едно с друго, които обаче рязко го изтръгват от мухлясалото му ежедневие в службите и отделите на българското контраразузнаване. Скучните дни и рутинните задачи отстъпват пред по-голяма загадка, в която явно са замесени няколко чужди разузнавания, „случайно“ мащабно учение на Съветската армия в Добруджа, премрежени погледи от страна на... ама хей, нали не очаквате чуете всичко интересно в един абзац?:)

Похвалих ли ви диалозите със секретарката, езика на героите въобще? А пък за специфичните стил и атмосфера на романа продължавам да настоявам, че са страшна сила и авторът няма абсолютно никаква конкуренция в създаването на автентичен и вълнуващ текст в този дух от 60-те години. Не знам дали още го привлича идеята за писане във вселената на Отделите, но според мен това си е адската златна мина. Тепърва се е задало младо четящо поколение, което приема зомбитата, вампирите и върколаците за даденост, и освен това изпитва безпочвени сантименти към „онова време” с всичките му волги с перденца, столово хранене, измъчени служебни фикуси, препълнени пепелници на работното място и опростения мироглед от типа нашите са добри, а всички други - лоши. Затова, а и не само, според мен трябва след успеха на този роман да има продължение, всъщност _настоявам_ за това. Дали нов роман, или нови разкази, няма значение. Само да има още приключения с Русланчо. Нека пак го повишават, нека го разжалват, да се влюбва нещастно, да го бият здравата, да го раняват и да катастрофира, да го лъжат и да го използват, каквото и да е, но накрая на кътни зъби да им го връща на всичките. Прикрит зад блюдата със супа топчета, руло „Стефани” и розов крем нишесте дреме един от най-великите контраразузнавачи на KLETA MAJKA BALGARIQ. :)

Потърсете овреме това бижу в книжарниците или чрез сайта на романа, защото подочух, че бройките са на изчерпване.

Още едно мнение за "Отдел И" в Шедоуденс и откъс ето тук.