Може и друг път да съм споменавал колко объркващо и обезкуражаващо за страстта ми на почитател на неговите разкази действа политиката на българските издатели да публикуват разни негови разкази от различни сборници в едно книжно тяло. Така се случва, че купуваш новоиздадена книга, но в нея има дублиращи се разкази от по-стари издания. Четеш ту за Големия град, ту за Благородния мошеник, ту за каубоите до мексиканската граница, ту за разни авантюристи из неспокойните централноамерикански републики и няма ред. Както и да е...
В този сборник от 2002 на издателство "Кронос" (хвала, работа им е, макар в преводите на единици от разказите да личеше по-различно от характерното за тях високо преводаческо умение) харесах най-много историите за:
- Червените рози на Тоня - как се доставя на капризна госпожица модерна червена шапка, когато разполагаш само с кураж и обикновена бяла.
- Купидон а ла карт - за онази госпожица, която се отвращавала от тъпчещи се господа, до време.
- Съботната вечер на Симънс - за безобидните и добродушни наивници с пари в джоба.
- Значката на полицай О'Рун - в Големия град е лесно богатият да стане беден и обратно.
- До поискване от кредитора - макар да го има в почти всички други сборници, този е приятно пак да бъде прочетен, защото е перла в короната. Освен благородството, честта също задължава, дори ако продаваш контрабандни говеда.
- Авантюристите - !!! - признайте си с ръка на сърцето, не е ли това най-голямата авантюра?
- Висш прагматизъм - за годежа с правилната сестра.
- и всички други рожби на майсторлъка на О'Хенри да разказва. Да пише интересно, да изненадва с неочаквани завършеци, да води историята така, че да се усмихваш и щом я завършиш.
Честита 2016!
Изненадваща доброта и справедливост да ви спохождат тази година, също като в разказ на О'Хенри!:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар