Нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем.
Не, не става дума за сватбарски ритуали, а за нов прочит на
стара книга със синя корица, която някой ми е дал назаем. В един хубав ден миналата есен младата ми още страст към
занаятчийските бири беше посрещната от колега с:
- И много внимавай с тролите под моста, да не стане като
със сладката октомврийска бира на таласъмите.
- ?!?
- От "Резерватът на таласъмите", бе.
Университетски преподавател се прибира вкъщи от
междугалактическо пътешествие, но се оказва, че негово копие вече се е
прибрало преди две седмици и дори вече е загинало при нещастен инцидент.
Класическо сай-фай с крими загадка, ще кажете. Да, ама не съвсем, защото после
ще научите, че на тази Земя, освен портали за пътувания, в специален резерват съществуват
и троли, феи, таласъми, банши и какви ли не други същества, които освен за
оригиналност, претендират и да са по-стари от човешкия род. И може би си
спомнят нещо важно от древните времена преди появата на човека... Но и това не
е всичко, защото има и пътуване във времето! Освен това лични срещи с Шекспир, със
загадъчна прастара раса и озадачаваща търговска оферта, която трудно може да се
отхвърли. И доста смешки, на всичкото отгоре.:)
Някъде писало, че това е най-веселата книга на Саймък. Не
знам, далече съм от това да ги знам всичките, още повече, че той доста е
пописал. Но не може да му се отрекат майтапчийските нотки - с университетската
политика, с модерната наука, със суеверията. Освен всичко друго, това е човек, който е спечелил с творбите си
три награди Хюго и една Небюла, което може да се тълкува, че е
три пъти по-харесван от феновете, отколкото от колегите си. Сред последните е
бил обаче изключително близък с Айзък Азимов.
- Момчета, не
искате лед, нали? - запита той. - Само разводнява питието. А освен това и
нямам.
***
Огънят мънкаше нещо
в комина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар