За съжаление опасенията ми от засилване на пошлостите, забелязани в предишната книга на автора, се потвърдиха. Тук те са набрали скорост и са намерили поле за изява в голяма част от тези 14 разказа и над 200 страници обем.
Ужасът е състояние на ума, който след известни намеци сам ражда страх и напрежение. Ако на този същия ум му сервираш семпло изброяване на безпричинно брутално насилие и извращения без всякаква логика, стремеж за убедителност и близост до реалния живот, той ще роди не ужас, а само скука и погнуса. Опростеният маниер на писане пък, който казва всичко директно, в прав текст, едноизмерните герои и диалози, не особено богатият език и съсредоточаването в натуралното предаване на примитивни форми на секс и насилие пропъждат почти всичката художественост на разказите. Та нали текстове с подобно качество можем да прочетем ежедневно из жълтата печатна преса? При това с картинки!
Ужасът е състояние на ума, който след известни намеци сам ражда страх и напрежение. Ако на този същия ум му сервираш семпло изброяване на безпричинно брутално насилие и извращения без всякаква логика, стремеж за убедителност и близост до реалния живот, той ще роди не ужас, а само скука и погнуса. Опростеният маниер на писане пък, който казва всичко директно, в прав текст, едноизмерните герои и диалози, не особено богатият език и съсредоточаването в натуралното предаване на примитивни форми на секс и насилие пропъждат почти всичката художественост на разказите. Та нали текстове с подобно качество можем да прочетем ежедневно из жълтата печатна преса? При това с картинки!
С леко неудобство заради така любезно предоставената ми от автора книга преустановявам всякакви опити да си обременявам съзнанието с четене на повече български опити за хорър.
3 коментара:
Любопитно ревю. Аз лично съм фен на Бранимир. Чел съм "Пустинния скорпион" - останах доволен. На този сборник още не му е дошъл реда, но не вярвам да ме разочарова, даже напротив. Разбира се, всеки има право на мнение. Само с едно въобще не съм съгласен: "преустановявам всякакви опити да си обременявам съзнанието с четене на повече български опити за хорър". По същата логика може да кажеш, че повече няма да гледаш например американски филми, защото някой не ти е харесал или няма да слушаш рок музика, защото еди коя си група не те кефи и т.н. Наистина това не е адекватна причина, за да те откаже от българските хорър автори. Всеки е различен, има индивидуален стил на писане, някои са по-добри, други не толкова (разбира, се всичко е субективно). С времето те претърпяват развитие в творчеството си, променя се писането, идеите, сюжетите и т.н. и т.н. Дето има една приказка "Не изхвърляй бебето с мръсната вода" или нещо такова.
Здравейте! Позволявам си да коментирам не, за да защитавам Бранимир Събев, той няма нужда от това. Всеки човек има свободното право на мнение, както и да не хареса книга, както и да не хареса друго мнение. Това, което ме смути във Вашата "рецензия" е генерализирането. Тук виждам два проблема за Вас:
Генерализирайки от прочетената "Априлска жътва" Вие издигате в култ и генерално представителство една книга от много. Това може да се разглежда по два начина: Първо: Бранимир е водещ автор в жанра - БРАВО! Второ: Вие не познавате останалите автори в жанра.
Съвет - ползвайте правото си на мнение - никога не генерализирайте - грешка, която и най-големите изследователи на литература рядко си позволяват.
Бъдете здрав и четете, не се отказвайте.
Уважаеми гости,
благодаря Ви, че наминахте и споделихте почитта си към хоръра и Бранимир в частност. Бих бил по-доволен, ако бяхте споделили защо тази книга ви харесва на вас, вместо да коментирате правото ми какво да чета или да не чета. Все пак това е блог, в който споделяме впечатленията си от прочетените книги (дори заглавието му е такова), а не заседание на другарски съд.:)
Ако друг път решите да разкажете нещо по същество, моля, заповядайте.:)
Публикуване на коментар