понеделник, януари 25, 2016

Бягащият човек – Стивън Кинг

САЩ, 2025. Крайна поляризация на обществото, гета с ужасно бедни и квартали с неприлично богати. Обединява ги Всеобщата телевизия, която е задължителна за всеки дом. А по нея царуват безбройни реалити предавания, най-популярното от които е Бягащият човек, в което един доброволец бива гонен из цялата страна, докато не бъде убит. Целта му е да остане жив 30 дни, като всеки ден изпраща до телевизията касетка, на която с връчената му в началото на гонитбата камера записва кадри със себе си. Ако оживее един месец, печели един милиард долара, което никога не се е случвало. Досега. Допреди отчаяният от мизерията и безизходицата Бен да се запише да участва, за да изкара някакви пари за болната си дъщеря. Защото за всеки ден живот, за всеки убит преследвач, роднините му получават пари, истински нови долари.

Екшън едва ли може да се преразказва, а и може би не е нужно. Трябва само да се поглъща на големи глътки.

Казват, че тази книга е поставила началото реалити предаванията – станали днес така любими на целокупния български народ. Друга новост ми се видя да се използва пътнически самолет за... ами по нетрадиционен начин преди 11.09.2001. Освен това в такава книга може да четеш и само екшъна на преследването, може да се възмущаваш от антиутопичните й критики, може да се опиваш от емпатията, която се индуцира в главата ти, когато четеш за необикновените приключения на един обикновен човек. Както съм казвал и преди, за мен най-притегателното в стивънкинговите книги е точно последното – как се държат нормални хора в необикновени ситуации, мисълта, че Бягащият човек бих могъл да бъда аз.

Разбира се, вероятно дори няма нужда да споменавам, че по тази книга има едноименен филм с Арнолд Шварценегер от 1987, който филм... абе вие си го знаете, не се правете.

Още мнения за тази ранна книга на Стивън Кинг, писана под псевдонима Ричард Бакман, можете да прочетете при обичайните заподозрени Аз чета, Христо, Ламота и при Драго.

Как може моралът да има значение за човек, който е сам и без корен?

2 коментара:

Анонимен каза...

Една от любимите ми, чел съм я няколко пъти. Радвам се, че ти е харесала, на следващото идване ще й обърнем внимание :)

Впрочем, на Кинг, всичко което съм чел, без ужасите, е много високо ниво. Ти имаш ли подобни впечатления? :)

А

Стоян Христов каза...

Не съм чел чак толкова много от неговите книги, за да мога да обобщя отговорно, но като цяло съм съгласен. Дори и ранните му неща, когато е писал под псевдоним, пак са много изпипани. Не знам дали така си ги пише, или после ги редактира много пъти, но ги прави за образец. Вероятно трябва да се изучава в курсовете по творческо писане.:)