четвъртък, октомври 19, 2006

Говорителя на мъртвите - Орсън Скот Кард

Така. Вчера го довърших на юруш, защото така беше набрал скорост, че не се издържаше вече. Хубава е книгата, макар да отстъпва леекичко на "Играта на Ендър", но това май можех и да го прескоча, защото естествено нищо не може да се сравнява с Ендър.
И в Говорителя ми хареса как действието започва плавно и постепенно се увеличава и скоростта му, и емоционалния заряд. Хепиенд било имало... Ми ще има, разбира се, тия истории просто си плачат за хепиенд.
На тия работещи деца-полугенийчета обаче ми се струва, че по-добре да не им беше давал такива сериозни роли. Децата показаха какво могат в първата книга и мисля, че спокойно можеше да ги остави на мира. Също бих се зарадвал, ако беше обърнал повече внимание на Джейн и сестра си, като възродения Демостен, ама ней се. Може пък всичко да е било нарочно и човекът да си е оставял мегдан за писане на третата книга...?
Малко ме подразни и "магията", с която от дърветата се получаваха готови инструменти, и дори предполагам, че и самият автор не е много доволен от себе си по тая точка. Не може да няма и по-елегантен изход, си мисля, тоя е много ... "дървен"!;)
Добре измъкна накрая и главния герой от ситуацията "винаги разделени със сестра му от 20 години". Честно, не го очаквах, нищо, че беше толкова лесно за сещане.
За чифтосването между растения и животни не мога да кажа с ръка на сърцето, че съм се сетил, обаче имах силни подозрения в тая насока.:)
Хареса ми и гледната точка на Кард, че на зараждащи се разумни цивилизации е не само разрешено да се помага, а даже е необходимо. Щото и по тоя въпрос фантастите май никога няма да се разберат...
Книгата е добра и феновете на Ендър трябва да я почетат. (Не, не съм изпуснал р-то.) Ще им поразведри самосъжалителната картинка от завършека на първата книга.

16 коментара:

Стоян Христов каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Стоян Христов каза...

;)
Оптимистичният завършек на книгата включваше надеждите на Ендър да имал шест деца от главната героиня, която пък вече имаше шест нейни...

alvin каза...

Всичко до "Сянката на Ендър" (включително)трябва да се прочете. Добре написани неща, натоварени и смислово, и емоционално.
Преди да се сблъскам със Сянката на марионетките, твърдях, че Кард е сред най-великите съвременни фантасти. Четивен и смислен. Обаче след тази книга, се отрекох от него.
Не че го е заболяло много ;)

Стоян Христов каза...

Сигурно няма нужда да ти казвам, че запалването ми по Ендър се дължи главно и почти единствено на твойта реклама. (Е, и при шеметите от "Лиляна Димитрова" бях дочул нещичко.) И след като го прочетох от екрана, намерих книжката из кашоните и започнах да изкушавам невинните.
Щом даваш дума за продълженията, ще се заема и с тях..

Стоян Христов каза...

:)
Браво! Е, понрави ли ти се болничния стаж?
Аз сега диря една много похвалена от Фаса - A SCANNER DARKLY от Филип Дик, че гледал филма и много одобрил. Обаче намерих само на ингилизки и не ми спори. Изглежда не е превеждана още по нашия край...

vladimir каза...

Книгата на Дик излезе преди около месец-два като "Камерата помътняла". Страхотен роман!

И поздрави за интересния блог :)

Стоян Христов каза...

Мерси за комплимента! Радвам се, че и на някой друг се харесва.:)
Та, казваш, книгата е излязла вече?! Сюперб! Ще се впусна по "Славейков" при първа възможност, благодаря ти за ценната информация!

alvin каза...

Книгата не съм чел, но филмът наистина си заслужава ;)

Анонимен каза...

ооооо, много се радвам, че мнението ми се цени :-)

Анонимен каза...

третата книфа я има на www.chitanka.inf
o

Стоян Христов каза...

@anon
Мерси, ще се възползвам щом ми остане време!:)

Анонимен каза...

Благодаря за интересната информация

Анонимен каза...

научих много

Анонимен каза...

много интересно, благодаря

Orehovka каза...

Коментарът за "Говорителя" е от 2006, но толкова по-интересно е сега да се сравни с нови идеи, кото са били пуснати в обръщение за изминалото време. :) В "Аватар" на Дж. Камерън сценаристите бяха чопнали идеи от поне двайсетина известни фантастични произведения (не само от Стругацки). На мен лично колективното съзнание на живите същества от Пандора, това как богиянта-майка ги лекуваше чрез някаква такава симбиотична връзка и особено как съзнанието и личността на мъртвите се вливаха обратно в колективното съзнание чрез Розовото Мозъчно Дърво XD много ми заприлича на прехода, който беше описан в "Говорителя". Сега остава само да видим дали Сигърни Уивър ще се появи като дърво или като звер във втората част на филма.

Стоян Христов каза...

Знаеш ли, аз... хм, срам, не срам, обаче още не съм гледал "Аватар". Докато се наканя и те го спряха от кината.:)